О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.692
гр.София,29.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 211/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. М. С. от с. Р., Хасковска област, против решение № 295/22.10.2008 год. по гр.дело № 251/2008 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 12/26.02.2008 год. по гр.дело № 435/2007 год. на Х. районен съд и иска по чл.111, във вр. с чл.108 ЗС е отхвърлен.
Касаторът твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото въззивният съд се бил произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ важни имуществени отношения, в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 258/21.03.2003 год. по гр.дело № 922/2002 год.
Касационният съд счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване въззивното решение, по следните съображения: предявен е иск по чл.108 ЗС от касатора, в качеството му на ищец и дарител по нот.акт № 529/1996 год., с предмет-недвижим имот, по отношение на който е запазил право на ползване. Искът е отхвърлен от районния съд и решението му е оставено в сила от въззивния съд, които са приели за основателно възражението на ответницата, позоваваща се на изтекла погасителна давност, съгласно чл.59, ал.3 ЗС.
Съдебната практика на ВКС, на която се позовава касатора в цитираното от него решение № 258 от 21.03.2003 год. по гр.дело № 922/2002 год. е неотносима към настоящия спор, по който въззивният съд е сезиран с иск по чл.108 ЗС. С цитираното решение на ВКС е разрешен друг спор, касаещ заем за послужване и съдът се е произнесъл по приложението на други материалноправни норми, а именно по чл.249, ал.2 ЗЗД, чл.243 ЗЗД, чл.127 и чл.154 ГПК, което се налага от извода, че не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и съдебната практика на ВКС, относно приложението на една и съща правна норма.
По тези съображения касационният съд счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствие на изискуемите се в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК предпоставки.
Що се касае до твърдението на касатора, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без излагане на аргументи в този смисъл касационният съд счита, че само цитирането на тази хипотеза не е достатъчно, за да се приеме наличие на основанието, при отсъствие на доводи, че материалноправните норми на чл.108, във вр. с чл.11 ЗС и чл.59, ал.3 ЗС се нуждаят от еднообразно тълкуване, с оглед съществуващото различно тълкуване или се нуждаят от по-ясно и пълно тълкуване, за да се усъвършенства правоприлагането им.
По тези съображения, настоящата инстанция счита, че не е налице и второто поддържано от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 295/22.10.2008 год. по гр.дело № 251/2008 год. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на А. М. С. от с. Р.,Хасковска област, с вх. № 14295/01.12.2008 год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: