О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 29.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.06.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 454/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. И. Г. и Е. П. Г. против решение от 05.11.2009г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №1341/2004г. по описа на същия съд,в частта му,с която са осъдени А. И. Г. и Е. П. Г. да заплатят на В. И. С. и М. Д. С. сумата от 2340,43 лева,представляваща увеличената стойност на делбения имот,на основание член 30 ал.3 от ЗС във връзка с член 61 ал.2 от ЗЗД.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторите заявявят,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. Д. С. ,в писмения си отговор,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви по иска на В. С. и М. С. с правно основание член 30 ал.3 от ЗС във вр.с член 61 ал.2 от ЗЗД,въззивният съд е посочил,че правоотношенията между съсобствениците във връзка с извършението подобрения в общата вещ следва да се решават,като се държи сметка за вътрешните отношения между тях,че всеки е владелец на своите идеални части и държател на частите на другите съсобственици. В тази връзка съдът се е позовал на задължителната съдебна практика,а именно П. на Пленума на ВС №6/1974г.,като с оглед изключението по отношение правата на владелеца по отношение на правата на съсобственика,извършил подобренията,намира приложение член 30 ал.3 от ЗС,ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици,ако липсва съгласие-по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по член 60 от ЗЗД,а ако останалите съсобственици са се противопоставяли- по правилата на член 59 от ЗЗД. Съдът е изложил аргументи,че във връзка с извършени подобрения в съсобствен имот,които са направени от единия съсобственик без знанието на другия съсобственик,но в интерес и на двамата,както е в настоящия случай,отношенията между тях по този повод се уреждат по правилата на член 61 ал.2 от ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие-дължи се заплащане на подобренията само до размера на обогатяването,тоест до размера,с който се е увеличила стойността на притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената вещ,а не от размера на вложението от съсобственика средства за тези подобрения. При присъждането на този размер,съдът е изхождал от данните по изслушаната тройна съдебно-техническа експертиза,която е била възприета като компетентна и обективно извършена и е стигнал до определянето на конкретния размер на увеличената стойност на имота,в резултат на извършените,доказани по делото подобрения от ищците по заявената претенция, и е присъдил съответната част от увеличението,съобразно делбената квота на ответниците.
Видно от съдържанието на изложението,в същото се поставят поредица от въпроси,свързани с условията за наличие на увеличаване стойността на делбения имот,кои подобрения водят до такова увеличаване,какви са предпоставките за уважаване на претенцията с правно основание член 61 ал.2 от ЗС и при какви доказателства следва да се приеме ,че такава претенция е основателна. Поставят се въпроси също така във връзка с приложимостта на член 59 от ЗЗД в конкретния случай,както въпроси във връзка с депозираната техническа експертиза и преценката на нейните изводи от съда. Твърди се,че така поставените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,като се посочва задължителна практика П. №6/1974г. на Пленума на ВС и друга такава ,обективирана в цитираните и приложени решения на ВС и ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение 1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС-т.1 правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,който ВКС не е задължен да изведе от изложението му,но може да го конкретизира и уточни. С оглед на това,както бе посочено по-горе,касаторите поставят множество въпроси,които са свързани приложението на цитираните разпоредби от закона,като и въпроси, свързани с основателността на заявените претенции,основаващи се на тези разпоредби. При това положение предвид възприетото с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС от така поставените въпроси,от значение за изхода на конкретното дело, е начина по който въззивният съд, с решаващите си мотиви, е обусловил изводите за наличие на хипотезата на член 30 ал.3 от ЗС във връзка с член 61 ал.2 от ЗС ,които както вече бе изложено по-горе са съобразени с изискванията на задължителната съдебна практика,а именно П. №6/1974г.на Пленума на ВС,на което настоящите касатори също се позовават. Ето защо,произнасянето на съда по този въпрос е в съответствие с посочената съдебна практика,задължителна за съдилищата.
В останалата им част,така както са формулирани от касаторите въпросите в изложението им,всъщност се свързват с наличие на допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и неправилни изводи на съда,което от своя страна представлява касационно оплакване по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на твърдяното от касатора основание по член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.11.2009г. на Софийски градски съд,ІVа състав,постановено по гр.д. №1341/2004г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: