О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 26.06.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 51 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура гр. В. срещу въззивно решение № 285 от 3.11.2008 год. по гр.д. № 516/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 15.07.2008 г. по гр.д. № 1050/2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което П. на Република България е осъдена да заплати на Т. А. М. сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за което е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение и от незаконно задържане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Според жалбоподателя размерът на присъденото обезщетение за претърпяните от Т. М. неимуществени вреди не е съобразен с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочени са следните решения: решение № 156/2006 г. по гр.д. № 2633/204 г. на ВКС; решение № 103/2005 г. по гр.д. № 138/2004 г. на ВАС и решение № 1552/2006 г. по гр.д. № 2800/2005 г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Т. А. М. и третото лице помагач- О. с. с. гр. П. не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
В посочените решения Върховният касационен съд се е произнесъл по размера на обезщетението, с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, съобразно фактите и обстоятелствата по конкретното дело. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Вложеният в разпоредбата на чл.52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК. С оглед различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата определените размери на обезщетенията по посочените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне обезщетението по настоящото дело.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед въведеното в касационната жалба основание, предпоставка за допускане на касационното обжалване е наличието на материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, който трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В конкретния случай жалбоподателят поддържа, че въпросът за параметрите на обществения критерий за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Правилното тълкуване и приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като болките и страданията на всеки пострадал са индивидуални. В този смисъл не е налице противоречива практика на Върховния касационен съд по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, която следва да бъде изоставена от съда, тъй като в посочената практика съдът е определял размера на обезщетението, съобразявайки фактите и обстоятелствата по конкретното дело.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 285 от 3.11.2008 год. по гр.д. № 516/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 285 от 3.11.2008 год. по гр.д. № 516/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, по касационната жалба на А. прокуратура гр. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :