О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 01.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №686/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. И. А. с вх. №3862/19.05.2009 год. на САС против решение №313 от 13.04.2009 год. по гр.д. №989/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е оставено в сила решение от 25.02.2008 год. по гр.д. №153/2007 год. на Окръжен съд гр. М., с което са отхвърлени предявените от касатора против ответната кооперация “Т”, с. С. буче” искове с правно основание чл.79, ал.1, ЗЗД. Касаторът е претендирал заплащане на цената на вещите по исковата молба, сред които и трактор ЮМЗ, сеялка за пролетници, окопен трактор и др., всичките на стойност 15 000 лв., за които сключил договор за продажба и които предал във владение на ответната кооперация. Предявил е при условие на обективно съединяване и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1000 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва. Софийският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд гр. М., че устният договор за продажба на трактор е нищожен/чл.144, ал.2 ЗДвП/. Касаторът-ищец не е доказал собствеността си върху процесните вещи, липсват и данни за постигнато съгласие между страните по цената им. Искането за присъждане на равностойността им на основание чл.55 ЗЗД не може да се разгледа в производството по иска за собственост.
Касаторът навежда всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че съдът неправилно е приел, че между страните липсва съгласие по цената на вещите. Твърди, че тя може да бъде определена и по реда на чл.162 ГПК. Подържа, че цената на всичките вещи се дължи на основание чл.57, ал.2 ЗЗД, както и че на основание чл.59 ЗЗД договорената стойност на вещите следва да му се присъди.
В изложението си към касационното жалба подържа, че на основание сключен устен договор с ответната кооперация е предал през 2002 година владението на вещите по исковата молба, тя е придобила собствеността им по давност, поради което тя се е обогатила неоснователно и дължи заплащането на стойността им. Нищожността на договора за продажба на трактора, не води до нищожност на договора за останалите вещи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива.
Не посочването на общото основание за допускане до касационно обжалване е достатъчно само по себе си, за да се откаже допускане на касационно обжалване. Касаторът не е посочил и допълнителните основания за това, изчерпателно изброени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №313 от 13.04.2009 год. по гр.д. №989/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е оставено в сила решение от 25.02.2008 год. по гр.д. №153/2007 год. на Окръжен съд гр. М..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: