О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 693
София, 18.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1025/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 24.08.2012 г. по гр.д.№ 12298/2010 г. на Софийския градски съд, с което след отмяна на решение от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 22277/2009 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения срещу касатора иск по чл.407 /отм./ ТЗ за сумата 8 100 лв. е постановил вместо него друго, с което присъдил на ищеца А. С. Й. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 17.04.2004 г. в размер на сумата 8 100 лв., представляваща разходи за придружител за периода от 07.07.2004 г. до 07.04.2009 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът А. С. Й. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК, като моли за присъждане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Решаващият състав е приел за установено въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертзиа, че за получените при настъпилото на 17.04.2004 г. увреждания на ищеца – лицева травма със счупване на горна челюст и засягане на двете орбити, счупване на долна челюст с последващо усложнение – флегмон, счупване на дясна яблъчна кост на лицето и контузия на мозъка с изпадане в безсъзнание, с решение от 07.07.2004 г. ТЕЛК за сдве години и с последващо – пожизнено му е определена на ищеца трайна нетрудоспособност 100% с чужда помощ. В отпуснатата пенсия са предвидени около 10-105 лв. по норматив за придружител, която за исковия период от 60 месеца възлиза на 6 000 лв. Средната пазарна цена за тази услуга варирала между 500 и 1 000 лв. в рамките на 24 часово разположение, а в частни медицински хосписи и под 500 лв. По делото е представена разписка от 15.04.2009 г. и споразумение от същата дата между ищеца и лицето А. И., съгласно която ищецът заплатил по него сумата 19 950 лв. като възнаграждение за оказана помощ и се формира месечна сума от 350 лв. за исковия период. Разпитана по делото е заявила, че не е родственица на ищеца, но майка й, също пострадала при ПТП живее на съпружески начала с него. Съдът приел за неправилен направения с първоинстанционното решение извод, че се касае до договор за дарение, а е договор за заплащане на възнаграждение за действително оказана му помощ от това лице. Възражението на настоящия касатор, че това възнаграждение е завишено е счетено за неоснователно, като е посочено, че следва да се има предвид не само уговореното по това споразумение, но и среднопазарната цена на тази услуга. С оглед на показанията на свидетелката, че грижи е полагала средно по 4-6 часа дневно е прието, че дължимото за тази услуга възнаграждение е 200 лв., а не заплатеното по 350 лв. месечно. Като е приел съпричиняване в размер на 1/3 от страна на ищеца, е счетено, че дължимата му се месечна помощ за придружител е 140 лв. или 8 100 лв. Възражението за погасена претенцията по давност съдът приел, че исковата молба е предявена в рамките на 5 годишния закоустановен срок по чл.392 /отм./ ТЗ и че не се касае до периодично вземане, до което се отнася 3-годишната давност по чл.111 ЗЗД, както неоснователно било поддържано от касатора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора въпросите за приложението на чл.111 ЗЗД по отношение на вземания за месечни имуществени вреди, каквото според него е потребността от придружител, какво съставлява имуществена вреда и какво подлежи на обезщетяване по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” – възникналата необходимост или реалното обедняване на увреденото лице е релевантния факт за присъждане на обезщетение.
Първият от формулираните въпроси има обуславящо значение за изхода на делото, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на която касаторът се позовава.
За да е налице соченото основание за допускане касационното обжалване, то е необходимо приложимата правна норма, обусловила решаващите изводи на въззивния съд да е непълна или неясна и да се налага несъвършенство на закона – изясняване на съдържанието, и да бъде премахнато по тълкувателен път.
От своя страна точното прилагане на закона, което е и един от правните способи за развитие на правото, само по себе си предпоставя подвеждане на конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
Следователно соченият селективен критерий ще намери приложение само тогава, когато произнасянето на решаващия съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с необходимост от тълкуване на закона, поради неяснота или непълнота на приложената правна норма или когато съдилищата, поради настъпила промяна било в обществените отношения, било в създадения правен порядък изоставят даденото от тях до момента тълкуване на закона, за да възприемат друго.
Разпоредбата на чл. 392 /отм./ ТЗ, вр. с чл. 407 /отм./ ТЗ, според която правата по договора за застраховка се погасяват с тригодишна давност, а по застраховка „Гражданска отговорност“ – с 5-годишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Вторият въпрос е некоректно поставен, доколкото „какво подлежи на обезщетяване” при този вид вреди би имал отношение към изхода на конкретния спор при положение, че съдът бе присъдил обезщетение с оглед само на възникналата необходимост, а не както е прието, че ищецът следва да бъде репариран със сумата, която е заплатил за действително полаганите за него ежедневни грижи, необходими му като инвалидизиран 100% с чужда помощ.
В обобщение настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. по договор за правна помощ и съдействие от 04.01.2013 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.08.2012 г. по гр.д.№ 12298/2010 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на А. С. Й. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 разноски по делото в размер на 1 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: