О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
гр.София, 20 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 17 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Д. от Д. и Д. М. А. от Х., двамата чрез адвокат Н. К. от АК Х. срещу въззивно решение № 165 от 29.09.2016 г. по в.гр.д. № 449/2016 г. на Апелативен съд П. в частта, в която се отменя решение № 161/03.05.2016 г. по гр.д. № 79/2016 г. на Окръжен съд Хасково и са отхвърлени предявените от касаторите искове срещу Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ, за сумите над 3000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 17.11.2015 г. до изплащането.
В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК „по въпроса за размера на дължимото обезщетение вследствие на непозволено увреждане, изразяващо се в повдигане и поддържане на обвинение са извършено престъпление”, тъй като в решението на въззивния съд не е изхождано от фактите по делото и не е направена съвкупна преценка на всички обстоятелства от значение за вида и размера на търпените имуществени вреди, съгласно т.11 на ППВС № 4 от 1968 г.
От Прокуратурата на Република България не е подаден писмен отговор и не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като на 28.07.2014 г. ищците са били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл.172б, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, но наказателното производство е завършило с оправдателна присъда на Районен съд Димитровград по НОХД № 99/2015 г., влязла в сила на 16.11.2015 г. Съдът е установил, че по отношение на ищците е била взета мярка за неотклонение „подписка” до приключване на делото и след преценка на събраните доказателства е приел, че не се доказват твърденията на ищците за размера на причинените им вреди от повдигането на обвинение от прокуратурата извън рамките на обичайните притеснения и неудобства при наказателно преследване, с оглед на което не е възприел изводите на първоинстанционния съд за размера на дължимото обезщетение, тъй като присъденото обезщетение не съответства на обема на претърпените вреди. С оглед на конкретните обстоятелства за продължилото в разумен срок наказателно преследване, липсата на ограничителна мярка за свободно придвижване от наложената мярка за неотклонение и липсата на значителни вреди, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди е в размер на по 3000 лева за всеки поотделно, а претенциите им до пълния предявен размер от по 50 000 лева са неоснователни.
При така установените фактически обстоятелства в обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК по наведените в изложението оплаквания, тъй като не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Съображенията на касаторите за неправилно определения размер на дължимото обезщетение в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по своята същност представляват оплаквания против фактическите и правните изводи на съда поради нарушение на материалния закон и необоснованост /чл.281, т.3 ГПК/, поради което не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане до касация. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, т.е. основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим за делото правен въпрос. В случая, въззивният съд в обжалваното решение е установил всички релевантни факти от значение правния спор и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи за наличието на причинно-следствена връзка между повдигането на незаконно обвинение от прокуратурата и настъпилите неимуществени вреди за пострадалите, като е приел, че степента на въздействие на обвинението върху техния личен живот не е по-голяма от обичаната, с оглед на което е определил конкретния размер на дължимото обезщетение.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, в производството по чл.288 ГПК не могат да бъдат проверявани конкретно направените от въззивната инстанция изводи по приложението на материалния закон във връзка с установените по надлежния ред факти – както в случая, за размера на обезщетенията. Касационните основания за неправилност на решението по чл.281 ГПК се различават от основанията за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК и могат да бъдат преценявани от Върховния касационен съд само след допускането на касационно обжалване на въззивното решение, а при липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос в приложеното изложение към касационната жалба, обжалваното решение на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационно обжалване, независимо дали е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 165 от 29.09.2016 г. по в.гр.д. № 449/2016 г. на Апелативен съд П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.