4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
С., 24,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1119 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби – първоначална и насрещна, подадени от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на постановеното от Бургаския апелативен съд, ГК, решение № 20/30.ІІІ.2011 г. по гр. дело № 281/2010 г.
Касационната жалба с вх. № 3387/13.V.2011 г. на П. И. И. от Б. е подадена против онази част от това въззивно решение, с която – на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД във вр. чл. 359, ал. 3 , предл. 2-ро от същия закон – той е бил осъден да заплати на ищцата Т. Д. Т. от Б. сума в размер на 25 000 евро на отпаднало основание: като стойност на дела й от прекратено гражданско дружество, създадено помежду им с договор от 1.VІІІ.2008 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 23 юли 2009 г. и до окончателното й изплащане, както и 3 500 лв. съдебно-деловодни разноски.
Оплакванията на касатора И. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция „с последиците по закон”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът И. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си Бургаският апелативен съд се е произнесъл „по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата и поради това е свързан с точното прилагане на закона”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Т. Д. Т. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата на И. за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Съответно насрещната касационна жалба на ищцата Т. Д. Т. от Б. с вх. № 5645/4.VІІІ.2011 г. е насочена срещу другата част от същото въззивно решение, с която, като неоснователен, е бил отхвърлен нейният иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД – във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу П. И.: за заплащане на същата сума в размер на 25 000 евро, но на основание нищожност на сключения помежду им на 1.VІІІ.2008 г. договор за гражданско дружество – поради невъзможен негов предмет, т.е. при липса на основание за извършеното плащане.
Изложените в тази насрещна касационна жалба на Т. оплаквания са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част при пороци, обективиращи приложението на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с оглед което тя претендира частичното му касиране, но под условието, че бъде допусната до разглеждане касационната жалба на П. И..
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Т. обосновава приложно поле на евентуалния касационен контрол /по отношение отхвърлителната част на въззивното решение/ с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните три материално- и процесуалноправни въпроса, както следва: 1./ За „необходимостта от прилагането на чл. 20 ЗЗД и за необходимостта от тълкуване на договорните клаузи при неяснота на договорното съдържание”; 2./ Дали едната от страните в процеса следва да оспори изрично всички конкретни фактически твърдения на другата или е достатъчно да поддържа своите собствени фактически твърдения, „изключващи тези на процесуалния противник”; 3./ Допустимо ли е решаващият съд да се позовава на неоспорено изрично фактическо твърдение на едната страна, без да е държал определение за отделяне на спорните от безспорни факти. Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид липсата на съдебна практика, бил материалноправният въпрос за допустимостта застрахователна дейност по смисъла на чл.чл. 150 и 153 КЗ да се осъществява от неперсонифицирано гражданско дружество, а също и за допустимостта физическо лице да извършва „съпътстващи застрахователни дейности” – извън тези, изрично регламентирани от кодекса за застраховането.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни насрещни страни във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, както касационната жалба на П. И. И. от Б., така и насрещната такава на Т. Д. Т. от същия град, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая подадената от И. касационна жалба не обосновава наличието на приложно поле на касационния контрол, поради което другата, подадена от Т. като насрещна, не следва да бъде разглеждана на това основание, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда този правен въпрос от изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се обсъждат сочените допълнителни основания за това /в процесния случай по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. След като касаторът И. не е формулирал в изложението си ясно и точно конкретен правен въпрос, налага се извод, че липсва приложно поле на касационния контрол в атакуваната осъдителната част на постановеното от Бургаския апелативен съд решение.
В заключение, съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба, поради което в случая настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне по допустимостта на насрещната жалба подадена от Т. Д. Т..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 30.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 281/2010 г. В ЧАСТТА, с която П. И. И. от Б. е бил осъден – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, във вр. чл. 359, ал. 3, предл. 2-ро от същия закон – да заплати на Т. Д. Т. от същия град сума в размер на 25 000 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 23 юли 2009 г. и до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 3 500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2