4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 368/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
гр.София, 08.11. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. ИВАНОВА
търговско дело под № 368/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Топлофикация-Враца Е., гр.Враца срещу решението на Врачанския окръжен съд № 52/19.02.2010 год., постановено по гр.дело № 10/2010 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Районен съд гр.Враца № 880/27.11.2009 год. по гр.дело № 2364/2009 год. в частта му, с която е отхвърлен като погасен по давност предявеният от ищеца-касатор срещу Р. М. Н. от гр.Враца иск за заплащане на консумирана топлинна енергия и такса мощност в жилището на ответника за периода от 30.06.2002 год. до 30.08.2006 год. В останалата му осъдителна част, с която е уважен предявения иск за сумата 868,47 лева-консумирана топлинна енергия за периода от 31.08.2006 год. до 30.06.2009 год. ведно със законната лихва, както и по отношение присъдената мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 250,16 лева и съответните съдебни разноски първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи, че в противоречие с действуващата нормативна уредба за давността съдът е приложил кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, приемайки погрешно, че се касае за периодично вземане, вместо приложимия за случая петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като в изложението се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос: представляват ли вземанията за незаплатена топлинна енергия периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и погасяват ли се с изтичането на специалната тригодишна давност или намира приложение общият петгодишен давностен срок. Позовава се на противоречива съдебна практика по така поставения правен въпрос, както и на значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени към касационната жалба са р.№ 1206/30.10.2008 год. по гр.дело № 5498/2007 год. на ВКС-V г.о.; р.№ 498/18.06.2009 год. по гр.дело № 645/2009 год. на РС-Враца и р.№ 986/17.03.2006 год. по гр.дело № 980/2005 год. на РС-В.Търново/за последните две решения липсват данни, че са влезли в законна сила/.
Ответникът по касационната жалба Р. М. Н. от гр.Враца не ангажира становище по направените оплаквания и основателността за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ за обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен като погасен по давност предявения иск за периода от 30.06.2002 год. до 30.08.2006 год. Прието е, че претенциите за ежемесечно заплащане цената на потребената от абонатите на топлофикационното дружество топлинна енергия представляват периодично вземане, независимо от различния размер на месечните вноски. Направен е решаващият извод, че тези вземания се погасяват с изтичане на специалния тригодишен давностен срок по чл.111, б.”в” ЗЗД, а не с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, като е прието за основателно направеното от ответника възражение за изтекла давност по отношение на претендираните месечни вноски до 30.08.2006 год., като са присъдени дължимите месечни вноски само в рамките на тригодишния давностен срок преди предявяване на иска.
По отношение на поставения съществен правен въпрос настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване предвид наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос, изразена в р.№ 168/22.12.2009 год. по т.дело № 408/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от действуващия ГПК. В цитираното решение е прието, че цената на действително консумираната топлинна енергия се дължи от потребителите на месечни вноски и представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен падеж, независимо от различията в размера на отделните месечни плащания, обусловени от измерената топлинна енергия и такса мощност за съответния отчетен период. В тази връзка по отношение на посочените вземания се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, а не общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с действуващата нормативна уредба на давността и цитираната задължителна практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. По тази причина не следва да се обсъждат представените от жалбоподателя съдебни решения, съдържащи по негово твърдение различно разрешаване на поставения въпрос, тъй като съществуващите противоречия в съдебната практика са преодолени с посоченото вече решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед на изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд № 52/19.02.2010 год., постановено по гр.дело № 10/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: