О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
гр.София, 08.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1768 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.04.2011г. по гр.д.№ 879/2010г. на ОС Перник, с което са уважени искове с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят – Р. К. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение, в частта му с която са отхвърлени предявените от него искове, е съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Решението е обжалвано и от [фирма] в частта му, с която са уважени исковете за присъждане обезщетения за имуществени вреди от професионално заболяване, в която част съдът е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] и [фирма] да заплатят солидарно на Р. К. сумата от 2045.82лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, включително допълнителните плащания за условия на труд, нощен труд и бонуси, което би получавал ищеца, ако бе на работа на длъжността „Оператор на ел.пещ” в цех на [фирма] и получаваното от него трудово възнаграждение на длъжността „Обслужващ работник в металургията”, на която е бил трудоустроен вследствие на професионално заболяване – „глухота сензорна загуба на слуха, неврит на слуховите нерви, комбиниран отоневрологичен синдром, констатирано с Експертно решение от 06.10.2003г. на ТЕЛК при МБАЛ-гр.П., за периода от 06.10.2003г. до 30.09.2004г., както и сумата 361.80лв., представляваща разликата между стойността на купоните за безплатна храна, които ищецът би получил, ако работеше на заеманата преди трудоустрояването длъжност и тези, които е получавал на длъжността, на която е трудоустроен, за периода 06.10.2003г.-30.09.2004г., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от датата на установяване на професионалния характер на заболяването – 06.10.2003г., до изплащането като исковете са отхвърлени в частта им за разликата над уважените до пълните претендирани размери съответно от 8833.07лв. разлика в трудовото възнаграждение и 1017.80лв. за купони за безплатна храна, както и за периода от 30.09.2004г., до датата на предявяване на иска-29.09.2006г., като неоснователни.
Прието е по делото, че с влязло в сила решение от 30.07.2008г., по гр.д.№3392/2006г. по описа на РС Перник, са установени обстоятелствата за професионалния характер на заболяването на Р. К. – “ глухота сензорна загуба на слуха неврит на слуховите нерви, комбиниран отоневрологичен синдром, констатирано с ЕР от 06.10.2003г. та ТЕЛК при МБАЛ-гр.П. и на Р. К. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване. С решението е прието за установено също така, двамата ответници [фирма] и [фирма] носят солидарна отговорност по чл.200 КТ за причинените вреди на ищеца, пряка и непосредствена последица от настъпилото с него професионално заболяване.
Установено е по делото, че със заповед на “С. И.” Р. К. е трудоустроен на длъжност „Обслужващ работник в металургията”, считано от 07.10.2003г., каквато длъжност заема и към момента на предявяване на иска – 29.09.2006г. Прието е, че от заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че за периода от 06.10.2003г.до 29.09.2006г. като работник на длъжността „Обслужващ работник в металургията” Р. К. е получил трудово възнаграждение, включително и дължащите се допълнителни плащания е 6278,36 лева, като за същия период, ако беше работил на длъжността преди трудоустрояването си „Оператор на ел.пещ”, последният би получил трудово възнаграждение, както и допълнителни възнаграждения за прослужено време, нощен труд, бонуси и други, в размер на 8324,18 лева или разликата между двете е 2045,82 лева, в какъвто размер съдът е приел че е основателен предявения иск.
Прието е за установено също така, с оглед заключението на съдебно -икономическата експертиза, и обстоятелството, че след 30.09.2004г. длъжността „оператор на ел.пещ” в цех на [фирма] е била съкратена и вече не съществувала, поради което съдът е счел, че предявеният иск по чл.200 КТ е основателен за времето от 06.10.2003г. до 30.09.2004г., а след тази дата не е налице пряка причинна връзка между получаваното от ищеца трудово възнаграждение на длъжността след трудоустрояването и трудовото възнаграждение, което евентуално би получавал на длъжност „Оператор на ел.пещ”, тъй като след 30.09.2004г. такава длъжност не съществува. Изложени са съображения, за това че предявеният иск е неоснователен и недоказан за начисляване на обезщетение за имуществени вреди за периода от 30.09.2004г. до 29.09.2006г., тъй като в случая е неоснователно изчисляването на евентуални загуби от длъжност, която не съществува.
Настоящия съдебен състав намира, че на основание чл.280, ал.2 ГПК жалбите на Р. К. П. и [фирма] следва да се оставят без разглеждане по отношение на решението, в частта му ,с която е уважен иск с правно основание чл.200 КТ за имуществени вреди от професионално заболяване за сумата 361,80лева, представляваща разликата между стойността на купоните за безплатна храна, които ищецът би получил, ако работеше на заеманата преди трудоустрояването длъжност и тези, които е получавал на длъжността, на която е трудоустроен, за периода от 06.10.2003г. до 30.09.2004г., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от датата на установяване на професионалния характер на заболяването – 06.10.2003г., до изплащането и е отхвърлен същия иск до пълния размер от 1017,80лева, както и за периода от 30.09.2004г. до датата на предявяване на иска – 29.09.2006г.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят Р. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно : за допустимостта на свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл.168, ал.2 ГПК, за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в съвкупност, за обема на имущественото обезщетяване, което се дължи на работника за вреди настъпили от професионално заболяване. Представя решение от 23.07.2009г. по гр.д.№436/2009г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че пострадалият работник следва да бъде обезщетен пълно и това му право да не зависи от обстоятелството ще получи ли пенсия за инвалидност.
На стоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя процесуални въпроси, тъй като именно в съответствие с практиката на ВКС съдът е обосновал своите изводи в мотивите си като е анализирал относимите към спора факти и обстоятелства. В този смисъл указанията в т.4 на ППВС № 7/1965г и т.12 на ТР №1 по гр.д. № 1/2001г на ОСГК на ВКС са доразвити в решения от 22.02.2011г гр.д. № 1863/2010г ІV г.о на ВКС, решение по гр.д. 1713/2009г ІV г.о на ВКС, решение от 04.07.2011г по гр.д№1649/2010г ІV г.о на ВКС , решение от 27.10.2011г по гр.д.№1857/2010г ІVг.о на ВКС и решение от 11.01.2012г. по гр.д.№ 161/2011г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК . С тези решения практиката е уеднаквена и не се налага нейната промяна.
Не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и по материалноправния въпрос за обема на имущественото обезщетяване, което се дължи на работника за вреди настъпили от професионално заболяване, на който също е отговорено в съответствие с практиката на ВКС, възпроизведена и в представеното от жалбоподателя решение, и изискваща да се обезщетят всички вреди, които са пряка последица от професионалното заболяване. В този смисъл е и даденото разрешение в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 28.04.2010г. по гр.д.№622/2009г. ІІІ г.о. на ВКС, в което се приема, че за да се ангажира отговорността на работодателя следва да се установи наличието на установените в чл.200 от КТ общи предпоставки – вреда/увреждане на здравето на работника/, неблагоприятен резултат /настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на извършваната работа/ и причинна връзка между увреждането и резултата /резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства/.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно : кои са елементните от брутната заплата, които следва да се вземат предвид при определяне обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, както и следва ли да се проведе пълно и главно доказване от ищеца, че лично за него са относими всички основания за извършени допълнителни плащания, които е получил друг работник със сходна длъжност. Представя решение от 18.02.2009г. по гр.д.№41/2009г. на ОС Пловдив без данни да е влязло в сила и две определения на състави на ВКС по чл.288 ГПК, които не следа да се съобразяват при преценката за допустимостта на касационното обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1т.1-3 ГПК и по поставените от този жалбоподател въпроси. Същите са разрешени от съда в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, включително и решение от 09.06.2011г. по гр.д.№718/2010г. на ІV г.о. на ВКС, в което се приема, че при определяне на подлежащата на обезщетяване при професионално заболяване разлика се взема предвид не само брутното трудово възнаграждение на работника или служителя преди увреждането, но и всички последващи изменения в него. Посочва се, че при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид размера на трудовото възнаграждение, което би получавал работникът за целия исков период, ако би работил като здрав на същата длъжност, в какъвто смисъл е и даденото разрешение в ППВС №4/68 г. В случаите, при които длъжността вече не съществува при работодателя, то като база трябва да се вземе минималният осигурителен праг за съответния период. В практиката, изразена и в решение от 20.04.2011г. по гр.д.№1635/2010г. ІV г.о. на ВКС се приема, че страната, която твърди, че в резултат на определен фактически състав е придобила права, дължи установяването на всички елементи от състава на чл. 200 КТ, водещ до възникване на правото за обезщетяване на вреди от професионално заболяване и разпределението на доказателствената тежест няма основания да се отклонява от общия принцип по чл.154, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.04.2011г. по гр.д.№ 879/2010г. на ОС Перник, в частта му, с която [фирма] и [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на Р. К. сумата от 2045.82лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение получавано преди професионалното заболяване и това получавано като трудоустроен, като е отхвърлен искът с правно основание чл.200 КТ за разликата до пълния размер от 8833,07лева, на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК, по жалби на Р. К. П. и [фирма] .
оставя без разглеждане касационните жалби на Р. К. П. и [фирма] срещу решение от 29.04.2011г. по гр.д.№ 879/2010г. на ОС Перник, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.200 КТ за имуществени вреди от професионално заболяване за сумата 361,80лева, представляваща разликата между стойността на купоните за безплатна храна, които ищецът би получил, ако работеше на заеманата преди трудоустрояването длъжност и тези, които е получавал на длъжността, на която е трудоустроен, за периода от 06.10.2003г. до 30.09.2004г., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от датата на установяване на професионалния характер на заболяването – 06.10.2003г., до изплащането на сумата и е отхвърлен същия иск до пълния предявен размер от 1017,80лева, както и за периода от 30.09.2004г. до датата на предявяване на иска – 29.09.2006г.
Определението в частта му, с която касационните жалби са оставени без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: