О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
гр.София, 26.06.2009 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 8 описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. К. срещу въззивно решение № 91 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 824/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 11.12.2006 г. по гр.д. № 2216/2005 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. И. К. сумата 8 000 лв. и на В. Х. С. сумата 2000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. С. , починала на 12.04.2005 г., както и в частта с която е отменено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която исковете срещу О. К. над сумата 8000 лв. и до 15000 лв. за Д. И. К. и над 2000 лв. до 10 000 лв. за В. Х. С. са отхвърлени и в тази част е постановено ново, с което за посочените суми са уважени.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за правилното решаване на делото, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата Министерство на труда и социалната политика, гр. С. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са подали писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявените от Д. К. и В. Х. искове за осъждане на общината да заплати обезщетение за претърпяните от тях неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на дъщеря им М. С. за сумата 8000 лв. и 2000 лв. са уважени, отменил е първоинстанционното решение в частта ,с която исковете за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. и 10 000 лв. са били отхвърлен и в тази част е постановил ново, с което е осъдил жалбоподателя да заплати на Д. К. още 7000 лв. , а на В. Х. още 8000 лв. За да уважи предявените искове в пълния им размер -15000 лв. и 10 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. въззивният съд е приел, че жалбоподателят по силата на § 37 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане е работодател на персонала на Д. за възрастни и умствено изостанали хора в с. Б., община К., в който е била настанена М. , починала на 12.04.2005 г. Приел е, че смъртта е настъпила в резултат на неспазване от персонала на установените в правилника за вътрешния ред в дома правила, свързани с упражняване на непрекъснат контрол над поставено под запрещение лице- дъщерята на ответниците, допуснал е то да напусне района на дома без придружител, вследствие на което същото се е изгубило и е починало. Приел е, че отговорност за бездействието на персонала на дома, в резултат на което са настъпили вредите носи жалбоподателят на основание чл.49 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, касаещ ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, когато не е установен конкретния причинител на вредата на когото е била възложена работата, както и кога, къде и по какъв начин е било извършено противоправното деяние.
Наличието на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК жалбоподателят е основал на ППВС № 7/1959 г. и ППВС № 4/1975 г. С ППВС № 7/1959 г. е посочено, че отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, както и че държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. С ППВС № 4/1975 г. не е дадено различно разрешение по този въпрос. Константната практика на ВКС намерила отражение и в посочените ППВС е съобразена от въззивния съд, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния закон, което да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 91 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 824/2007 г. на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на О. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: