ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 694
София,01.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1689 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт Х. Р. срещу решение №2209 от 02.12.2014г., постановено по в.гр.д. №2278/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, ІV-ти състав, с което е потвърдено решение № 2081 от 27.03.2014г., постановено по гр.д. №4408/2011г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-1 състав. С първоинстанционното решение М е осъдено да заплати на В. А. Я. от [населено място]- регистриран тютюнопроизводител по чл.5 от ЗТТИ за реколта 2006г., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 92 694 лв., представляваща остатък от неизплатена субсидия в общ размер на 189 948лв., съгласно Решение №870 от 18.12.2006г. на МС, реколта 2006г. за производство на тютюн по чл.18а от ЗТТИ, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 07.02.2007г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответницата по касационната жалба В. А. Я. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.И. Ш. от САК. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2081 от 27.03.2014г., постановено по гр.д. №4408/2011г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-1 състав, с което е уважен предявеният от В. А. Я. иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД като ответника Министерство на земеделието и храните е осъден да заплати сумата от 92 694 лв., представляваща остатък от неизплатена субсидия в общ размер на 189 948лв., съгласно Решение №870 от 18.12.2006г. на МС, реколта 2006г. за производство на тютюн по чл.18а от ЗТТИ, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 07.02.2007г. до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови обжалваното решение, въз основа на събраните по делото доказателства, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК, въззивният съд е приел от фактическа страна следното, че ищцата В. Я. е регистрирана със Заповед на кмета на общината №04-5/15.03.2006г. за тютюнопроизводител /удостостоверение за регистрация Квота №122/22.03.2006г., издадено от [община]/. С Договор за производство и изкупуване на тютюн №1/В-Б от 21.03.2006г., сключен между [фирма], като купувач и В. Я., като продавач, ищцата се е задължила да произведе и достави тютюн произход едролистен „В.”, реколта 2006г., сорт В0415, произведен от 800 дка в [община] и землището на [населено място] със среден добив 200 кг. и общо 160 000 кг. С Анекс №1 от 18.09.2006г. към същия договор [фирма] замества [фирма] като страна, с количество 80 000 кг. Установено е, че на основание чл.18а от ЗТТИ, полагащата се на субсидия съгласно Решение №870/18.12.2006г. на Министерски съвет на Република България за реално произведеното и продадено от ищцата количество тютюн в общ размер на 95 827 кг. е 189 948 лв. Не е спорно между страните, а това се доказва и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че на 27.12.2006г. ищцата е получила само част от полагаемата й се парична премия от Ф. „Тютюн” за произведен и доставен от нея тютюн, а именно в размер на 97 254 лв. С Протокол на УС №113/22.12.2006г. УС на Ф. „Тютюн” е взел решение да не се изплаща целева парична подкрепа на [фирма] и [фирма], както и по т.1.3. да не се премират количества, изкупени от [фирма]-30 926 кг. и [фирма]-15 632 кг. В приложената по делото Справка за изплащане на премията за изкупен тютюн тип „В.” по тютюнопроизводители, съгласно Решение на МС №870/18.12.2006г. е отразено, че ищцата В. Я. следва да получи премия за общо 49 270 кг. тютюн, за което количество премията за изплащане е 97 254 лв., като липсва спор, че това е и сумата, която ищцата е получила на 27.12.2006г. С писмо изх.№9200-14 от 19.12.2008г., изпълнителният директор на Ф. „Тютюн” е уведомил ищцата, че по повод на подадената от нея молба относно неизплатена парична премия по чл.18а от ЗТТИ в размер на 92 694 лв., същата не следва да й се изплаща поради извършената проверка в складовете на двете фирми и констатирани нарушения относно декларираните и фактически установените количества тютюн, както това е взето с решение на УС на Ф. „Тютюн” по т.1.3. от Протокол 113/22.12.2006г.С решение №870 от 18.12.2006г. на МС, на основание чл.2, ал.1, във вр. с чл.18а, ал.1 и 2 от ЗТТИ е утвърден размера на паричната премия за произведен и изкупен тютюн тип „В.”, реколта 2006г., като премията за произведен и изкупен тютюн следва да се изплаща до размера на договореното с купувача количество тютюн, въз основа на представените във Фонда справки-декларации за договорените и изкупени количества тютюн по тип, произход и класа по тютюнопроизводители. Посочено е изключение в т.5, съобразно което на тютюнопроизводителите, отказали проверка на фактически разсадени площи с тютюн тип „В.” на комисия не следва да се предоставя парична премия. Със заповед № РД 14-69/27.11.2006г. на изпълнителния директор на Ф. „Тютюн” е определена комисия в състав от трима членове, в това число по един представител на Ф. „Тютюн”, ОДП-Благоевград и представител на НАП, която да извърши проверка на складовете на [фирма] и [фирма], [населено място]. Проверката е следвало да установи фактически наличните количества суров тютюн или готова продукция от сортова група „В.”, реколта 2006г; реализация на готовата продукция; водене на складови книги; съставяни ли са приемо-предавателни протоколи и фактури, с които е изкупен тютюна от всеки тютюнопроизводител и т.н., като в резултат на извършената проверка, на 06.12.2006г. са съставени два протокола, в които са записани установените от комисията количества тютюн в складовете на двете фирми. Въз основа на протоколите е съставен и доклад до изпълнителния директор на Ф. „Тютюн” с изх.№77/12.12.2006г. от председателя на комисията О. Ч., в който е отбелязано, че [фирма] и [фирма], представлявано от А. М. Я. са собственост на баща и син и изкупуването на тютюна се е извършвало в затворен кръг-от баща на син; от син-набаща; съпруга и т.н. В доклада се посочва също така, че независимо от трудностите при разграничаване на количествата тютюн на двете фирми по счетоводни документи, комисията е установила следното: изкупеното и декларираното количество тютюн за реколта 2006г. от [фирма] е 55 889.5 кг., като промишлено обработен тютюн и налично количество готова продукция е 39 958 кг. Посочено е, че към 17.11.2006г. са декларирани 15 931.5 кг. повече от действителните количества тютюн. В подадената справка-декларация от [фирма], в графата „Други реколти” са описани 81 998 кг. тютюн. Такива не са установени от комисията. Изкупеното и декларирано количество тютюн за реколта 2006г. от [фирма] е 211 715 кг. суров тютюн, като дружеството е реализирало готова продукция в размер на 125 281 кг., а наличната готова продукция в складовата база е била 55 508 кг. Цялото количество е 180 789 кг. В писмото се твърди, че са декларирани 30 926 кг. повече тютюн от действителните количества, като общо за двете фирми разликата е в по-малко от 46 857.5 кг. от закупените количества тютюн тип „В.” по счетоводни и приемо-предавателни документи. В доклада е отбелязяно също така, че при проверката, 310 бр. бали и 220 кашона са били посочени за тютюн тип „В.”, а се оказало, че тютюнът е бил от тип „Б.” и „С. България”.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е приел за установено, че при направен преглед в счетоводството на [фирма] и приложени към делото 127 броя приемо-предавателни бележки за периода 14.09.2006г.-02.11.2006г., предадените от В. Я. количества тютюн от сортова група „В.”, общото количество тютюн-І, ІІ и ІІІ класа възлиза на 95 827 кг., като това е отразено в Таблица 1 към експертизата, като съобразно Решение №870/18.12.2006г. на МС на Република България за утвърждаване размера на паричните премии по чл.18а от ЗТТИ за произведен и изкупен тютюн тип „В.”, 2006г. общо дължима парична премия за 95 827кг. е в размер на 189 948 лв.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-технологична експертиза съдът е приел за установено, че твърдяното като произведено от ищцата количество тютюн е реално. Установените фактически засадени площи от ищцата по представените по делото 2 броя протоколи от 10.08.2006г. са общо 457 дка. В заключението си вещото лице посочва, че максималният добив от декар сух балиран тютюн сорт „В.” за региона-Р., Б. е 250-260 кг., а ищцата е подписала договори за добив от 200 кг. от дка, като възможният среден добив от сух балиран тютюн сорт „В.”, засаден 2006г. в тези райони е между 220 и 230 кг., като при поливни площи може да бъде и значително по-голям. Вещото лице е направило изчисления, че от фактически разсадените площи от ищцата , посочени в протоколите от 10.08.2006г.-457 дка, може да се получи 98-100 тона тютюн, поради което полученото количество от 95 827 кг., отразено в съдебно-счетоводната експертиза е напълно реално. Вещото лице посочва също така, че към едролистния тютюн спадат сортовете „В.”, „Б.” и „Махорка”, от които „В.” е преобладаваща, като добивите варират между 210 и 260 кг. от дка в зависимост от полаганите грижи при отглеждането им, като посочените добиви се отнасят за сух балиран тютюн.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните правни изводи:
Съдът е приел за безспорно установено, че са налице предпоставките по чл.18а от ЗТТИ за изплащане на паричната субсидия в размера, определен от МС към реално произведеното и продадено количество тютюн от ищцата В. Я., така както е установено в приетите по делото експертни заключения и приложените по делото писмени доказателства. Приел е, че между страните по делото са налице облигационни отношения, породени от сключения Договор за производство и изкупуване на тютюн №1/В-Б от 21.03.2006г. между [фирма], като купувач и В. Я., като продавач, Анекс №1 от 18.09.2006г. към същия договор и Решение на МС №870 от 18.12.2006г. за утвърждаване на паричните премии за произведен и изкупен тютюн „В.” за 2006г. Съдът е приел за неоснователни наведените от въззивния жалбоподател- Министерство на земеделието и храните доводи, че ищцата не е установила произведеното и доставено количество тютюн. Приел е, че видно от представените по делото приемателно-предавателни протоколи, както и от заключенията на назначените съдебни експертизи, счетоводна и техническа, ищцата е установила количеството произведен и предаден от нея тютюн, съобразно договора и анекса към него. Съдът е приел, че не не са установени основанията, на които се позовава ответникът, при наличието на които следва да бъде отказано изплащането на дължимия остатък от субсидията. Съгласно чл.19, ал.6 от Правилника за прилагане на ЗТТИ определянето на премиите се извършва въз основа на предоставената от купувачите информация за изкупените количества тютюни по произходи и класи по тютюнопроизводители. С тази разпоредба законодателят е определил изискванията за изплащане на премиите. От приети по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, се установява, че това изискване на закона е спазено. С оглед на събраните доказателства по делото, съдът е приел, че не са установени правомощия на УС на Ф. „Тютюн” да отказва изплащането на премиите така, както са отразени количествата в протоколите. Съгласно чл.19, ал.5 от ППЗТТИ премиите на тютюнопроизводителите се изплащат след приключване на изкупуването, което е усановено по делото чрез приетия договор и приемо-предавателни бележки. Не следва да се обсъждат и наведените доводи в протоколите за проверка, както и в производството по делото, че приемо-предавателните протоколи са компроментирани предвид наличието на роднински връзки между страните по договора, тъй като такова ограничение не е поставено от закона. От друга страна, видно от доказателствата по делото ответникът не е оспорил както приемателно-предавателните протоколи, така и заключенията на експертизите.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поставя следният материалноправен въпрос, който счита, че е от значение за развитието на правото:
След като съгласно разпоредбите на чл.19, ал.7(отм.) от ЗТТИ УС на Ф. „Тютюн” може да прецени дали да се предоставя парична подкрепа на тютюнопроизводителите и да предлага съответния размер на премия за различните сортови групи тютюн, допустимо ли е да вземе и обратното решение, а именно да не предостави премия на тютюнопроизводители, когато е установено, че такива количества тютюн не са налични в складовете на търговците, респективно такива количества изобщо не са били произведени от тютюнопроизводителите, а само са били декларирани от търговците с цел да се получи парична премия?
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице соченото основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК поради следните съображения:
Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на твърденията на касатора за несъобразяване от страна на въззивния съд с представени по делото доказателства, доводите му и закона, настоящият съд намира, че наличието на такъв порок би довело до извод за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл.281, т.3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В настоящето производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Така поставен от касатора, правният въпрос обосновава касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се сочи формално в изложението към жалбата, е налице при непълен, неясен или противоречив, обикновено нов закон, чието тълкуване се налага за еднакво прилагане по поставения правен въпрос или при липсваща или остаряла съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване при нови обществени условия и законодателство, които хипотези в случая не са налице. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитието на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон, какъвто не е настоящия случай.
Не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Касационният жалбоподател не е формулирал въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, залегнал в чл. 6 ГПК. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Представените две решения към изложението на касационните основания не са свързани с поставен правен въпрос в изложението, поради което от тяхното наличие по делото не може да се направи извод за наличието и на правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване. По тези съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба с отговора е направил искане за присъждане на сторените от него разноски в касационната инстанция, но не е приложил надлежни доказателства, че тези разноски са действително направени, съгласно задължителните указания, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2209 от 02.12.2014г., постановено по в.гр.д. №2278/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, ІV-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.