О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр.София, 16.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 677/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Г. от гр. П. в качеството му на съдружник и управител на „А”ООД/понастоящем „С”ООД/, гр. П. срещу определението на Пловдивския апелативен съд № 760/24.07.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 564/2009 год. С това определение въззивният съд е оставил без уважение частната му жалба и е потвърдил определението на Пазарджишкия окръжен съд № 143/27.02.2009 год. по гр.дело № 1565/2002 год., с което е прекратено производството по делото и е оставен без разглеждане искът по чл.26 ЗЗД срещу едноличен търговец А. П. с фирма „С”, гр. П. по съображения, че ищецът не е легитимиран да предяви този иск от името на ищцовото ООД, тъй като няма качеството на управител на това дружество.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено, а заедно с него и прекратителното определение на първоинстанционния съд, който да разгледа по същество предявения иск по чл.26 ЗЗД за обявяване нищожност на извършените на 06.10.2000 год. две отчуждителни сделки, с които са продадени недвижими имоти собственост на бившето „А”ООД/чийто правоприемник е „С”ООД/, в което дружество Д. Г. е бил съдружник и управител. Поддържа становище, че междувременно с решение от 14.06.2001 год. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.дело № 1665/2000 год./оставено в сила от Пловдивския апелативен съд и от ВКС с решение № 287/06.01.2003 год. по гр.дело № 628/2002 год./ на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на ОС на „А”ООД от 06.10.2000 год. за изключването му като съдружник, заличаването му като управител и поемане на дела му от другия съдружник.
В допълнително изложение сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа становище, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, че иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесните сделки може да предяви всяко лице, което има правен интерес от спора, а това може да бъде както управителя на дружеството-продавач, съдружник или физическо лице. В тази връзка заявява, че Д. Г. като физическо лице и в качеството му на съдружник в бившето „А”ООД може да иска прогласяване нищожността на двете сделки, поради което съдът неправилно е прекратил производството по делото.
Ответникът по частната жалба едноличен търговец А. П. с фирма „С”, гр. П. не ангажира становище по основанието за допускане на касационно обжалване и оплакванията за неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.275 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Установено е от данните по делото, че в резултат на дадени от съда указания и извършени от ищеца множество процесуални действия, предмет на спора е иск по чл.26 ЗЗД на „С”ООД/бивше „А”ООД/, предявен от Д. Г. Г. в качеството му на бивш управител и съдружник с възстановени членствени права след отмяна от съда по реда на чл.74 ТЗ на решенията на ОС на ООД от 06.10.2000 год. за изключването му от дружеството и заличаването му като управител на „А”ООД. Видно от депозираната на 19.12.2005 год. пред Пазарджишкия окръжен съд нова искова молба/лист 116 от делото/, искът е предявен от името на „С”ООД, което е ищец, представлявано от Д. Г. срещу едноличен търговец А. П. с фирма „С” и с него се иска да бъдат прогласени за нищожни извършените на 06.10.2000 год. продажби на недвижими имоти-собственост на бившето „А”ООД-продавач на купувача-ответник по делото. По делото е безспорно установено, че Д. Г. не е легитимиран да предяви този иск от името на ищцовото дружество, тъй като към момента на предявяването му не разполага с представителна власт – нито по закон, нито по пълномощие.
При тези фактически данни, правилно с обжалваното определение апелативният съд е потвърдил определението на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на процесуална легитимация, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Така постановеното определение е в съответствие с процесуалния закон /действуващият към момента на гледане на делото чл.25 ГПК-отм./ и постоянната съдебна практика по отношение представителната власт на органите на търговските дружества. В случая данните по делото по безспорен начин сочат, че жалбоподателят не разполага с представителна власт по отношение на ищцовото търговско дружество, тъй като към момента на депозирането на коригираната искова молба – 19.12.2005 год. – законен представител на „С”ООД е управителя Б. С. С. , който е бил уведомен за разпореждането на съда на 26.01.2006 год., но не е предприел никакви действия, за да я подпише. С представителна власт по отношение на ищцовото дружество Д. Г. не е разполагал и към момента на първоначално подадената искова молба с дата 31.10.2000 год., тъй като към него момент е бил изключен и заличен като управител с решение на ОС от 06.10.2000 год. Последващата отмяна на решенията на ОС от съда с влязло в сила съдебно решение на 06.01.2003 год. не му придава това качество, тъй като няма обратно действие.
Поставеният от частния жалбоподател процесуален въпрос дали физическо лице може да води иск по чл.26 ЗЗД въобще не е съществен, тъй като е без значение по настоящото дело, защото в случая искът е предявен от името на търговското дружество „С”ООД/бивше „А”ООД/, представлявано от Д. Г. /позовавайки се на възстановени права след отмяната на решенията на ОС на ООД от 06.10.2000 год./, а не в качеството му на физическо лице.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд № 760/24.07.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 564/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: