ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 694
София, 20.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр..дело № 1412 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв.А. Г. срещу въззивното решение № 362/7.7.2016 г, постановено по гр.дело № 282/2016 г на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 267/22.12.2015 г по гр.дело № 500/2015 г на Ихтимански районен съд, Първи състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу [фирма] за разликата над присъдената сума от 30 000 лв до претендираната сума от 50 000 лв по предявен частичен иск от цялостна претенция в размер на 100 000 лв-за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт И..Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Третото лице-помагач на страната на ответника [фирма] не взема становище по жалбата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено по иска предявен на основание чл.200 ал.1 КТ от Д. Т. Д. срещу [фирма], че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение, като е изпълнявал длъжността „формовчик“.На 27.4.2015 г, около 13, 20 часа ищецът е пострадал при трудова злополука, настъпила по следния начин : Д., заедно със колегата си Т. следвало да извадят касата, намираща се под изготвения модел с помощта на мостови кран, но тя не се отделила.Тогава работниците използвали мост и клин, като при повдигане на касата, тя се вдигнала заедно с модела, отчупило се парче от отливката, а формата затиснала ходилото на десния крак на пострадалия.За трудовата злополука е издадено разпореждане № 35/10.6.2015 г на ТП на НОИ, София-област.Установено е от медицинската документация по делото-епикризи, издадени от УМАЛСМ „Н.И.Пирогов“-ЕАД, болнични и амбулаторни листове, както и от неоспореното заключение на вещото лице, че в резултат на злополуката Д. е претърпял телесно увреждане в областта на дясното ходило.Извършена е репозиция и е поставена метална остеосинтеза на фрактурираните кости на проксималните фаланги на 1, 2, 3 и четвърти пръст на дясното ходило.Тъй като не се е появила сетивност и пулсации на пръстите, те били ампутирани, като е поставен ампутационен чукан, покрит с кожа от пострадалия и представлява значителен дефект. В първоначалния период след получаване на увреждането пострадалият е търпял изключително силни болки и страдания.През следващите месеци интензитетът на болката е намалял, като понастоящем такава може да се появи при промяна на времето и натоварване на крайника.Полученото увреждането е до живот, предвид анатомичната липса.То влияе на походката на ищеца, пострадалият крайник е лесно уморяем, не може да тича и да спортува определени спортове.От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Д. е страдал физически и емоционално.В продължение на два месеца не можел да се обслужва сам.Трудно приел обстоятелството, че има трайно физическо увреждане, което рефлектирало върху социалния му живот.При определяне размера на претендираното обезщетение, въззивният съд е отчел младата възраст на пострадалия /23 г/, характера на увреждането, представляващо анатомична загуба за цял живот, периодът на търпените болки и страдания /3 месеца/, както и обстоятелството, че Д. ще търпи болки при смяна на времето и при натоварване на крайника до края на живота си и не би могъл да извършва определени физически дейности е определил справедливо обезщетение в размер на 30 000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Формулиран е следният въпрос :
Относно размера на присъденото обезщетение, за което се подържа, че е в противоречие с критерия за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е изпълнил задължението си за вземе предвид всички релевантни обстоятелства имащи значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Представени са следните актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика :
Решение № 158 от 28.12.2011 г по гр.дело № 157/2011 г на ВКС, ТК, Първо ТО, при което се касае за присъждане на неимуществени вреди, поради настъпила при ПТП смърт на наследодателя на ищците.
Решение № 177 от 27.10.2009 г постановено по гр.дело № 14/2009 г на ВКС, Второ ГО на ВКС, ТК, при което е присъдено обезщетение в размер на 25 000 лв, като пострадалият е имал две счупвания на лява ключица и пет-дланна кост, множество охлузвания, контузии, загуба на съзнание, 30-дневна имобилизация.
Решение № 31 от 25.3.2014 г постановено по гр.дело № 1203/13 г на ВКС, ТК, с което на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв за претърпени вреди от счупване на костите на лявата подбедрица на няколко места, с последвала оперативна интервенция с прилагане на вътрекостен пирон и необходимост от пълна чужда помощ за ежедневното му битово обслужване в продължение на два месеца, а през третия с частична чужда помощ.
Решение № 151 от 12.11.2013 г постановено по гр.дело № 486/12 г на ВКС, ТК, с което е присъдено обезщетение в размер на 35 000 лв при което пострадалата е търпяла неимуществени вреди от двустранно счупване на срамната кост, което е довело до 45 дневен постелен режим и физическа невъзможност за самостоятелно обслужване, обусловило в възможност за раждане единствено със секцио.
Решение № 73 от 27.5.14 г по гр.дело № 3343/13 г на ВКС, ТК, Второ ТО, с което на пострадалия при ПТП е присъдено обезщетение в размер на 28 000 лв за неимуществени вреди в резултат на компресивно счупване на първи поясен прешлен, възстановителен период от 6 месеца.
Решение № 88 от 17.6.2014 г по гр.дело № 2974/13 г на ВКС, Второ ТО на ТК, ВКС, с което на пострадалите е присъдено обезщетение в размер на по 4 000 лв и 4 500 лв във връзка с претърпяните от ПТП стресови емоционални състояния.
Решение № 83 от 6.7.2009 г на ВКС, ТК, ТО по гр.дело № 795/2008 г, с което на пострадалите са присъдени обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им /на 18 г/, настъпила при пътнотранспортна злополука.
По така поставения въпрос.
Въпросът за определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обусловил изхода на спора, но той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВК. Критериите за определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди са изяснени примерно още с указанията, дадени в т. II на ППВС № 4/1968 г. и са доразвити в актуалната практика на Върховния касационен съд. Справедливостта като критерий включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя титуляр. Тя не е абстрактно понятие, а се извежда от обективно съществуващите обстоятелства, които са установени надлежно в процеса. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил така установената практика, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява претърпените от работника вследствие трудовата злополука болки и страдания и се определя от съда по справедливост и конкретно в резултат на претърпяното от ищеца телесно увреждане, както и продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания-3 месеца. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, които в случая са отчетени от въззивния съд в обжалваното решение.
Липсва противоречие на въззивното решение с представената от касатора задължителна съдебна практика, тъй като от нея е видно, че по –високи размери на обезщетение, съдът е определил единствено при смърт на пострадалия.Във всички останали случаи присъденото обезщетение е в по-нисък размер от това определено на ищеца или в размер равен на присъденото му.Поради това не е налице и допълнителния критерий за допускане на касационен контрол-противоречие с конкретна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 362/7.7.2016 г, постановено по гр.дело № 282/2016 г на Софийски окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.