О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 21.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 329/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „С. ” ООД гр.Варна, чрез адвокат И. Н., с вх.№3523/01.02.2010 год. на Варненския окръжен съд срещу решение от 11.12.2009 год. по в.т.д.№521/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е отменено решение №562 от 04.03.2009 год. по гр.д.№5586/2005 год. на Варненския районен съд ХІХ състав в уважителната част и предявените от настоящия касатор против Е. И.” гр.Варна обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.348, ал.1 ТЗ за неизплатен остатък от цената на получените стоки по 10 договора за консигнация общо за сумата 1688.78 лв., както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 36.72 лв., са отхвърлени. За разликата от уважения размер от 1688.78 лв.до пълния им предявен размер за всичките обективно съединени исковете за претендираната цена по всичките 10 договора за консигнация общо за сумата 1 748.78 лв. и за разликата над уважения размер от 36.72 лв. до пълния размер от 38.02 лв. за иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД първоинстанционното отхвърлително решение, като необжалвано е влязло в сила.
Касаторът „С. ” ООД гр.Варна твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- т.е налице са всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Развива доводите, че въззивният съд в противоречие с констатациите и изводите на районния съд, както и в противоречие с цялата съдебна практика е направил правните си изводи за разпределяне на доказателствената тежест, за начините на доказване и установяване на задълженията по договор за консигнация, за годността на представените от ответника документи и тяхната доказателствена сила, като е изтълкувал абсурдното Закон за счетоводството. Твърди, че Варненският окръжен съд не е обсъдил всичките доказателства по делото, че недопустимо е допуснал повторна счетоводна експертиза, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ,т.1-3 ГПК, като сочи за значим процесуален въпрос „приложението на чл.154, ал.1 ГПК, отм. във връзка с неправилното разпределяне на доказателствената тежест” .Счита, че произнасянето по „противоречивите правни изводи и доводи относно наличието на задължения по предмета на делото и липсата на доказателства за заплащането на тези задължения” ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК, поради съществуваща връзка между обективно съединените искове, последният от който по консигнационен договор №251/2005 год. е с цена 1280 лв./, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността на касационната жалба, претендира разноски
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил общото водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Въпросът за „приложението на чл.154, ал.1 ГПК, отм. във връзка с неправилното разпределяне на доказателствената тежест” представлява довод за неправилност на решението/арг. от чл.281,т.3 ГПК/, поради което не може да представлява същевременно нито основното основание за допускане до касационно обжалване, нито допълнителните такива. Основанията за достъп до касация са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и в тях законодателят не препраща към нормата на чл.281 ГПК. Соченото различно произнасяне на двете съдебни инстанции съобразно изслушани пред тях счетоводни експертизи представлява израз на суверенното право на решаващия съд, какъвто е и въззивният съд, да събира и преценява по свое вътрешно убеждение доказателствата по делото. Направените различни правни изводи въз основа на тях са в резултат на упражнен инстанционен контрол, поради което не представлява противоречива съдебна практика, каквато би била налице само между влезли в сила съдебни решения. Твърдения за недопустимостта на повторната счетоводна експертиза са относими към твърденията за евентуална неправилност на въззивното решение, която освен, че не представлява същевременно и основание за селектиране на касационната жалба, не може да се обсъжда във фазата по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Не посочването на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно да се откаже допускането й до касационно обжалване. Не са налице и допълнителните основания за това-не е посочена противоречива съдебна практика, не е формулиран точно и мотивирано кой разрешен в обжалваното решение въпрос ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.12.2009 год. по в.т.д.№521/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: