О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.694
София,21.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1098/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПП „И.”, [населено място], общ.С. срещу въззивно решение № 290 от 19.11.2012 г. по в.т.д.№ 217/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 106 от 14.06.2012 г. по т.д.№ 814/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. С това решение е отхвърлен предявения от ищеца ПП „И.”, сега касатор иск срещу [фирма], [населено място] за сумата 34 638.50 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи по Договор за аренда от 02.12.2008 г. за стопанската 2010/2011 г.
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост и постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, а допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения отговор, в който се прави искане за присъждане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Предмет на делото е предявен от касатора иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от ответника [фирма], който се настанил в обработваемите от кооперацията 305 дка земеделска земя в [населено място] могила, наета от нея под аренда с договор от 02.12.2008 г., сключен с [фирма]. С неправомерното си настаняване ответникът лишил кооперацията от планираната за стопанската 2011/2012 г. печалба от засяването й с царевица. В допълнителна молба ищецът уточнил, че аренодателят му прехвърлил собствеността върху процесните площи на ответника, но съгласно чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието /погрешно посочен чл.27, ал.2/, приобратетелят на арендувания обект по договора замества арендодателя като страна по него.
Първоинстанционният съд отхвърлил иска по съображения, че поради неплащане на арендните вноски за две години, през 2009 г. арендодателят е развалил договора с ищеца. Позовал се освен това на заключението на СТЕ, според което в масива, посочен в исковата молба не попада нито един от имотите, предмет на арендния договор, а това според него е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
Въззивният съд потвърдил решението му, като приел обаче, че действително ответникът е заместил ареноддателя в задълженията му по договора, чието разваляне е вписано след предявяване на иска. Споделил обаче изводите му, че описаните в описите към арендния договор земеделски земи не са включени в парцела, ползван от ищеца под БЗС № 5396-9-3 с площ 305 дка за стопанската 2009/2010 г., а след като те не са ползвани, той не може да претендира обезщетение за пропуснати ползи от тях и е без значение обстоятелството, че ищецът е заявил за плащане процесните, но различни от арендния договор 305 дка по схемите за директни плащания за площ от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и националният бюджет на Република България. Прието е, че липсва идентичност между земите, посочени в исковата молба като такива по Е. 53196 БЗС 53196-9-3 и тези по договор за аренда от 01.12.2008 г., на който той основава правата си.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящ изхода по спора въпросът „Релевантен ли е фактът за липса на идентичност на имотите по договор за аренда на земеделска земя и реално обработваемите имоти при положение, че всички арендатори обработват земи на база декари, които не са идентични с нивите на арендните договори и на база на договора за аренда аредаторът е заявил за плащане процесните площи по схемите и мерките за директни плащания за площ и е постигнал споразумение със собственика за обработването им и реално ги е обработвал”.
Първата част от поставения от касатора въпрос има обуславящо значение за изхода на правния спор, но независимо че отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Константна е съдебната практика по въпроса, че по договор за възмездно ползване страната може да черпи права само относно отдадените й вещи или недвижими имоти, както и че писмената форма на договора за аренда на земеделски земи е условие за неговата действителност, елемент от който са конкретно отдадените земеделски площи. Във втората си част въпросът има значение за отношенията между касатора и действителния собственик на обработваните от първия земеделски земи, които не са предмет на настоящия спор и като неотносим към изхода му, същият не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, поради отсъствието на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Разноски по делото на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 290 от 19.11.2012 г. по в.т.д.№ 217/2012 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: