1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр. София, 21.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2329 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Р. против определение № 561 от 14.02.2017г. по в. т. д. н. № 3263/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по въззивна жалба на [фирма] срещу решение № 16 от 09.03.2016г. по т. д. № 55/2013г. на Видински окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че отпадането на основанието по чл. 613а, ал. 2 ТЗ не води до загуба на легитимацията, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че решение № 279/17.07.2014г. по т. д. н. № 55/2013г. на Окръжен съд Видин за възобновяване на производството по несъстоятелност е постановено по молба вх. № 722/07.03.2014г., подадена от [фирма] и преценката за наличието на процесуална легитимация на банката не следва да бъде преразглеждана. Частният жалбоподател поддържа становище, че има вземания срещу длъжника [фирма], произтичащи и от друго основание – договор за банков кредит № BL1942/29.06.2006г. и анексите към него, за които вземания има издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1471-Р3 от 17.08.2012г. по ч. гр. д. № 1780/2012г. на Видински районен съд и изпълнителен лист.
Ипотекарният кредитор И. Ч. чрез процесуален представител адв. П. К. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението. Излага съображения, че частният жалбоподател не е процесуално легитимиран да обжалва решението, тъй като преди това се е легитимирал с договор за банков кредит № 0222/25.03.2005г., вземанията по който са цедирани на И. Ч. заедно с учреденото обезпечение – ипотека върху конкретен недвижим имот. Поддържа становище, че поради извършената цесия с определение № 910/22.04.2014г. по т. д. № 1825/2013г. на САС въз основа на изрично съгласие на банката на основание чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 222 ГПК въззивникът [фирма] е заменен с И. Ч.. Релевира доводи за недопустимост на твърдението на банката, че е кредитор въз основа на договор за банков кредит № BL1942/29.06.2006г., тъй като същото е заявено за първи път в настоящата частна жалба и е преклудирано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод за недопустимост на въззивното производство, въззивният съд е приел, че въззивникът [фирма] не е активно процесуалноправно легитимиран да обжалва решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Изложил е съображения, че договорът за прехвърляне на вземане от 09.07.2013г., с който [фирма] е прехвърлило вземането си срещу длъжника на И. Л. Ч., е породил прехвърлителното си действие, предвид представеното от цесионера в производството по несъстоятелност с молбата от 24.09.2014г. уведомление от цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 5 от договора и изявленията на страните, направени по т. д. № 1825/2013г. на САС. Поради това съдебният състав е приел, че по отношение на [фирма] е отпаднало качеството на кредитор по смисъла на чл. 613а, ал. 2 ГПК и доколкото липсват доказателства да е кредитор на длъжника на друго основание, е заключил, че за банката липсва активна процесуалноправна легитимация и правен интерес да обжалва решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
Легитимирани да обжалват решението по чл. 630 и чл. 632 ТЗ са страните, които са участвали в производството по чл. 625 ТЗ, както и третите лица, изчерпателно изброени в чл. 613а, ал. 2 ТЗ: 1/ трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение; 2/ или вземането да произтича от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение; 3/ или третото лице да има вземане, обезпечено със залог, вписан в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност; 4/ или вземането на третото лице да е обезпечено с ипотека, вписана в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
По повод на подадена от длъжника [фирма], [населено място] молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството с решение № 33 от 05.03.2013г. по т. д. № 55/2013г. на Видински окръжен съд е обявена неплатежоспособността на [фирма], определена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от [фирма] с оплакване за недопустимост на решението, евентуално неправилност, тъй като длъжникът не е бил в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Процесуалната си легитимация за обжалване на решението въззивникът /настоящ частен жалбоподател/ е обосновал с обстоятелството, че е кредитор на дружеството с вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 0222/25.03.2005г., анекс № 1/09.06.2006г., анекс № 2/29.06.2006г., анекс № 2/12.03.2007г., анекс № 3/12.07.2007г., анекс № 4/06.06.2008г., анекс № 5/11.08.2010г., анекс № 6/15.06.2011г. и анекс № 7/01.11.2011г. към него, обезпечени с ипотеки, учредени с посочени три броя нотариални актове, за които вземания са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 779/2012г. на ЧСИ В. Т., рег. № 724 на КЧСИ, район на действие ОС В..
Въз основа на молба, подадена на 06.11.2013г. от И. Л. Ч. с искане за встъпване по делото поради придобиване на вземането на банката срещу длъжника по силата на договор за прехвърляне на вземания от 09.07.2013г., изразено от длъжника [фирма] чрез неговия представител К. Т. Плюцов в становището му от 12.11.2013г. съгласие за заместването на банката като въззивник в производството и изразено в молба от 27.11.2013г. от въззивника [фирма] съгласие да бъде заместен от приобретателя на вземането, с определение № 910 от 22.04.2014г. по т. д. н. № 1825/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав е конституиран встъпилият в делото като трето лице И. Л. Ч. и въззивникът [фирма] е заместен на основание чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 222 ГПК с И. Л. Ч., след което със същото определение производството по делото е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба на основание чл. 264, ал. 1 ГПК.
По повод постъпила във Видински окръжен съд по делото молба вх. № 722/07.03.2014г. от [фирма] и молба вх. № 1129/14.04.2014г. от И. Л. Ч. с решение № 279/17.07.2014г. по т. д. н. № 55/2013г. производството по делото е възобновено на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ. Посоченото решение е обявено в Търговския регистър на 24.07.2014г. С решение № 301/19.08.2014г. по същото дело на Видински окръжен съд е назначен временен синдик на дружеството и е свикано първо събрание на кредиторите. С молба от 13.08.2014г. [фирма] е предявило вземането си срещу длъжника. Кредиторът И. Л. Ч. е предявил на 24.09.2014г. писмено пред Видински окръжен съд вземанията си, прехвърлени от [фирма] с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № 181, т. ІІ от 09.07.2013г., вписан в Служба по вписванията [населено място], произтичащи от горепосочените договор за банков кредит № 0222/25.03.2005г., анекс № 1/09.06.2006г., анекс № 2/29.06.2006г., анекс № 2/12.03.2007г., анекс № 3/12.07.2007г., анекс № 4/06.06.2008г., анекс № 5/11.08.2010г., анекс № 6/15.06.2011г. и анекс № 7/01.11.2011г. към него, и обезпечени с трите ипотеки. Към молбата е приложено уведомление за прехвърляне на вземане изх. № 5300/1244 от 13.08.2013г. на [фирма], с което длъжникът е уведомен по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията.
С решение № 40/30.01.2015г. по т. д. н. № 55/2013г. на Видински окръжен съд е спряно на основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 връзка с чл. 629б ТЗ производството по несъстоятелност на [фирма], а с решение № 16 от 09.03.2016г. по т. д. № 55/2013г. на Видински окръжен съд е прекратено производството по несъстоятелност на дружеството – длъжник и [фирма] е заличено от Търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ.
Решението е обжалвано от [фирма] с въззивна жалба вх. № 902/23.03.2016г.
Въз основа на изложената фактическа обстатовка настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на въззивния съд за недопустимост на въззивното производство поради липса на активна процесуалноправна легитимация на [фирма] да обжалва решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Сключеният между [фирма] като цедент и И. Л. Ч. като цесионер договор за прехвърляне на вземания /цесия/ е произвел своето действие съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, предвид представеното уведомление от цедента до длъжника и изявленията на страните по т. д. № 1825/2013г. на САС, поради което [фирма] не може да се легитимира като кредитор на вземанията по договора за банков кредит № 0222/25.03.2005г. и анексите към него.
Д. на частния жалбоподател, че е процесуалноправно легитимиран да обжалва решението на Видински окръжен съд по чл. 632, ал. 4 ТЗ поради това, че има вземания срещу длъжника [фирма], произтичащи и от друго основание – договор за банков кредит № BL1942/29.06.2006г. и анексите към него, за които вземания има издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1471-Р3 от 17.08.2012г. по ч. гр. д. № 1780/2012г. на Видински районен съд и изпълнителен лист, е неоснователен. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист нямат характер на влезли в сила съдебни решения по смисъла на чл. 613а, ал. 2 ТЗ. По делото не са налице данни, че по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1471-РЗ от 17.08.2012г. по ч. гр. д. № 1780/2012г. на Видински районен съд има образувано и приключило исково производство по реда на чл. 422 ГПК с влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ е специална процесуална норма, същата не може да бъде тълкувана разширително и поради това, че вземането по заповед за изпълнение не е включено в посочената правна норма, първата хипотеза на чл. 613а, ал. 2 ТЗ не е налице.
Посочената банка не е предявила в преклузивния срок по чл. 685, ал. 1 във връзка с чл. 632, ал. 3 ТЗ, считано от 24.07.2014г., вземанията си по други договори за кредит, поради което не е кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ.
Въз основа на данните по делото се налага изводът, че не са налице и останалите хипотези на чл. 613а, ал. 2 ТЗ: твърдяното в настоящата частна жалба вземане по договор за банков кредит № BL1942/29.06.2006г. и анексите към него, за които вземания има издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1471-Р3 от 17.08.2012г. по ч. гр. д. № 1780/2012г. на Видински районен съд и изпълнителен лист, не представлява публичноправно задължение; не са налице данни вземането по посочения договор за банков кредит № BL1942/29.06.2006г. и анексите към него да е обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото частният жалбоподател следва да заплати на И. Л. Ч. сумата в размер 700 лв. – разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 561 от 14.02.2017г. по в. т. д. н. № 3263/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на И. Л. Ч. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] сума в размер 700 лв. /седемстотин лева/ – направени разноски за настоящото производство пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.