О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 21.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 575 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1477 от 29.10.2013 година по гр.д. № 679/2013 година на Пазарджишки окръжен съд е потвърдено решение № 358 от 10.05.2013 г. по гр.д. № 3961/2011 г. на Пазарджишки районен съд, с което са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от Г. Т. Я. от [населено място] против Б. М. Г. от [населено място] обл. П. и [фирма], [населено място], осъдени да заплатят солидарно сумата 3300 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди от деликт. В решението е прието за установено, че с договор от 18.08.2008 г., ответникът [фирма] (като правоприемник на предприятието на едноличния търговец Л. П. с фирма „Ф.- 91”) е възложил на ответника Б. М. Г. да извършва преглед на автомобилни газови уредби в автосервиз на дружеството в [населено място] срещу възнаграждение за услугата в размер на 200 лева. На 01.09.2008 г., при проверка на газовата уредба на автомобил „Ауди А4”, собственост на ищеца, ответникът Борислав Г. е допуснал възпламеняване на уредбата и възникване на пожар, в който ремонтираният автомобил е изгорял. С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 209/2010 г. на районен съд П., ответникът Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 331, ал.3 вр. с ал.1 НК за това, че по непредпазливост е запалил чужда имущество – лекият автомобил на ищеца, от което са последвали значителни вреди на стойност 3300 лева. Прието е, че ответниците [фирма] и Борислав Г. отговарят солидарно за имуществените вреди от престъплението – първият на основание чл. 49 ЗЗД като възложител на работата, от която са възникнали щетите, а вторият на основание чл. 45 ЗЗД като техен пряк причинител. Размерът на дължимото обезщетение е съобразен с доказаните вреди в наказателното производство, който размер е определил квалификацията на престъпния състав по влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 209/2010 г. на районен съд П.. Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника [фирма] – ЗД [фирма], [населено място]
В касационната жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд, постъпила от [фирма], [населено място] са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите обвързан ли е гражданският съд от силата на пресъдено нещо, формирана с присъдата по наказателното дело по отношение на съпричиняване на вредите от пострадалия и в отношенията между възложителя на работата и деликвента и отговаря ли имуществено възложителя на работата, когато тя е извършена от деликвента след изтичане срока на гражданския договор за възлагането и. Приложени са решение № 55 от 30.05.2009 г. по т.д. № 728/2008 г. на ІІ т.о. ВКС; решение № 83 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 943/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 43 от 16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ІІ т.о. ВКС и решение № 129 от 25.09.2012 г. по т.д. № 346/2011 г. на ІІ т.о. ВКС по въпроса задължителна ли е присъдата на наказателния съд относно съпричиняването от страна на пострадалия и размера на причинените вреди; Постановление № 9 от 28.12.1968 г. на П. и Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на П., касаещи въпроси по приложението на чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД и решение № 186 от 25.04.2005 г. по т.д. № 442/2004 г. ІІ т.о. ВКС относно действието на договорите.
Ответникът по касационната жалба Г. Т. Я. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Третото лице помагач ЗД [фирма], [населено място] и ответникът Борислав М. Г. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд.
Въпросът обвързан ли е гражданският съд от силата на пресъдено нещо, формирана с присъдата по наказателното дело е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, обективирана и в приложените от касатора съдебни решения на Върховния касационен съд, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието по въпросите дали то извършено, противоправно ли е и виновен ли е дееца, както и относно размера на причинените вреди, но само когато този размер е елемент от фактическия състав на престъплението. В съответствие с така установената практика въззивният съд е отчел обстоятелството, че с влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 209/2010 г. на районен съд П., ответникът Г. е признат за виновен в извършване на престъпление палеж по непредпазливост, от който са произлезли значителни вреди, т.е. размерът на вредата е определил квалификацията на деянието по чл. 331, ал.3 вр. с ал.1 НК, поради което е задължителен за гражданския съд – въпросът има ли съпричиняване, т.е. каква част от вредата е причинена от ответника не може да бъде пререшаван.
Въпросът обвързан ли е гражданският съд от силата на пресъдено нещо, формирана с присъдата по наказателното дело в отношенията между възложителя на работата и деликвента не е обуславящ изхода на делото. За да приеме, че възложителят на работата отговаря за вредите, настъпили по повод изпълнението и, съдът не е изхождал от влязлата в сила присъда, а от доказателствата за възлагане на работата по договор между ответниците. В този смисъл не е налице и твърдяното противоречие между въззивното решение и постановките на Постановление № 9 от 28.12.1968 г. на П. и Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на П.. Действително, отговорността по чл. 49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа, но това е в случаите, когато няма връзка между вредоносното действие и възложената работа, т.е. в хипотеза напълно различна от процесната, в която вредата е възникнала именно при изпълнение на възложената работа и независимо от личните отношения между деликвента и собственика на погиналата вещ.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът отговаря ли имуществено възложителят на работата, когато тя е извършена от деликвента след изтичане срока на гражданския договор за възлагането и. Изводите на съда относно отговорността на извършителя са формирани въз основа на доказателства за настъпване на вредата при изпълнение на работа по време на действие на граждански договор за възлагането и и след обстоен анализ на клаузите за времето на действие на договора от 18.08.2008 г.
Липсва и твърдяното противоречие между обжалваното въззивно решение и приетото в решение № 186 от 25.04.2005 г. по т.д. № 442/2004 г. ІІ т.о. ВКС, съгласно което сраните не могат да се отклоняват от поетите задължения, а промяна в първоначално договореното може да стане само по взаимното им съгласие. Изводите на въззивния съд относно времето на действие на сключения между ответниците договор от 18.08.2008 г. са формирани изцяло въз основа на първоначално постигнатата договореност за възлагане на работа, изразяваща се в преглед на автомобилни газови уредби, без определен срок за изпълнението и при уговорен срок единствено за изплащане на възнаграждение за извършената работа.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация Г. Т. Я. следва да бъдат присъдени разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 1800 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 06.01.2014 г. с адвокат А. П. от П. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1477 от 29.10.2013 година по гр.д. № 679/2013 година на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Г. Т. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата 1800 лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: