4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
С. 27.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1306/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. С., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат М. Г., срещу въззивно решение №733 от 04.06.2010г. по гр. дело № 327/2010 г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросите са за прилагане разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ по отношение на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ и за началния момент на зачитане на давностия срок. Поставят се и въпроси за предпоставките за реституция и тежестта на доказване, които касаторът сам счита, че не са от значение за изхода на делото, но твърди, че по тях също следва да се уеднакви противоречивата съдебна практика.
Ответниците по касация Х. К Н. и И. Н. Н. не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.Тя е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №3998/2009г. по гр.д.№1538/2008г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от Б. Д. В., И. Д. И., Д. Д. С., С. Д. Т., Г. Д. Г., С. Д. Г., П. Д. Ж., Ж. К. Я., Д. Ж. И. и Д. Ж. Д. срещу Х. К. Н. и И. Н. Н., иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху имот № 13 по ПНИ на СО”А.” с площ 850 кв.м., подробно описан и очертан в скицата на техническата експертиза.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на ищците в качеството им на наследници на Д. Я., поч.1986г., с решение на ПК от 11.03.1999г. е признато правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ 4 дка, м.У. К, по КП 1956г., част от имот пл.№11393. Във връзка с възраженията на ответниците по активната материалноправна легитимация, съдът е приел, че ищците са установили при пълно и главно доказване правото на собственост на наследодателя върху имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Ответниците са закупили с нотариален акт №154/1994г. имота от продавачи, които са се лигитимирали като негов собственик с констативен нотариален акт №163/1990г., издаден на основание давност и покупка. По евентуално релевираното възражение на ответниците, че са придобили имота по давност, въззивният съд е приел, че владеят от 19.10.1994г. на правно основание, годно да ги направи собственици, тъй като не знаят, че праводателят им не е бил собственик. Те са владяли имота повече от изискуемия петгодишен срок до завеждане на исковата молба на 25.02.2008г., считано от 22.11.1997г., тъй като съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, които подлежат на реституция по ЗСПЗЗ не се зачита и тече занапред от влизане на закона в сила. Но дори давността да се зачита от момента на реституцията, то от решението на ОСЗ до завеждане на исковата молба, тя отново е изтекла.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд – ТР№1/2009г., ОСГТК. С оглед цитираното ТР въпросите за предпоставките за реституция и тежестта на доказването им, които сам касаторът счита, че не са от значение за изхода на делото, но предпоставят уеднаквяване на съдебната практика, не могат самостоятелно да предпоставят допускане касационно обжалване на решението.
Въпросите относно прилагане разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ по отношение на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ и за началния момент на зачитане, както и продължителността на давностия срок, също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Те са от значение за изхода на делото, но даденото решение по тях не противоречи на задължителната практика на ВКС. Решенията, постановени в производство по чл.290 ГПК, които прилага и касаторът /№28/2010г. по гр.д.№844/2009г., Іг.о., №445/2010г по гр.д.№122/2009г., І г.о., №233/2010г. по гр.д.№116/2009г., І г.о./, нямат за предмет уеднаквяване на практиката по релевантните за настоящия казус въпроси. Първото е по процесуалния въпрос по приложението на чл.218з,ал.1 ГПК /отм./ относно задължителността на указанията на ВКС при връщане на делото за ново разглеждане и правомощията на въззивния съд при новото разглеждане. Второто третира правния въпрос следва ли ищецът по иск за собственост, основана на земеделска реституция, да доказва всички предпоставки за възстановяване на собствеността по възражение на ответник, който не претендира той или негов праводател да е бил собственик на земята към момента на образуване на ТКЗС. В третото решение се обобщава противоречивата съдебна практика по въпроса дали е действително дарението на чужда вещ. Ето защо не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК – даденото решение в обжалваното решение не е в противоречие със задължителна за въззивния съд практика на ВКС, в т.ч. решения по чл.290 ГПК/2007г./ по идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване. По приетото от въззивния съд относно приложимостта на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ следва да се има предвид, че то не е в съответствие с постоянната практика на ВКС, в т.ч. и задължителна такава, намерила израз в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – №547/1011г. по гр.д.№660/2010г., ІІ г.о., № 627/2010г. по гр.д.№1623/2009г., І г.о., №556/2010г. по гр.д.№1325/2009г., І г.о. и по гр.д.№308/2010г., ІІ г.о., в които е прието, че при земеделска реституция срокът за придобивна давност не може да тече преди реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ, но не по-рано от 27.11.1997г. Изводът се основава на това, че съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/ред.ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност. Въпреки това обаче, доколкото изводите на въззивния съд нямат самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото, то не следва да се допуска касационно обжалване по посочения правен въпрос. Това е така, тъй като направеният решаващ извод в решението е, че от датата на земеделската реституция 11.03.1999г. до завеждане на исковата молба през 2008г. петгодишният срок на добросъвестно владение е изтекъл в полза на ответниците. Той е в съответствие с приетото по въпроса за възможността лица, закупили земеделски имоти от несобственик, без да знаят това обстоятелство, да упражняват добросъвестно владение върху същия, съобразно чл.70 ЗС като владението се зачита не от момента на покупката, а съобразно приетото по приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и момента на реституцията /решения №627/2010г. по гр.д.№1623/2009г., І г.о., №547/1011г. по гр.д.№660/2010г., ІІ г.о./.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №733 от 04.06.2010г. по гр. дело № 327/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: