О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 28 май 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1136 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 29.11.2013г., постановено по в.гр.д.№396/2013г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 01.07.2013г. по гр.д.№70/2010г. на Мадански районен съд за уважаване на предявените от Д. Т. К. искове с правно основание чл.221, ал.1 КТ и чл.224 , ал.1 КТ и след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете с правно основание чл.86 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Т. К. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Д. Т. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ и след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени исковете с правно основание чл.86 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че в обжалваното решение са разрешени въпроси: „допустимо ли е разглеждане на правен спор по образувано съдебно дело без изготвен надлежен доклад по чл.146 ГПК от първоинстанционния съд”, „в случай когато първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото или изготвеният такъв не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК следва ли въззивната инстанция да изготви такъв” и „когато вследствие на неизготвяне на доклад по чл.146 ГПК са отхвърлени допустими и относими доказателствени искания и отказано приемането на доказателства на една от страните пред първата инстанция, следва ли въззивната такава да изправи този пропуск с нов доклад”. С ТР №1/2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2, е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Прието е, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е изготвил доклад в съответствие с изискванията на чл.146 ГПК. Правилността на този извод не може да бъде проверявана при проверката за допустимост на касационното обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
Касаторът е поставил въпроса: „от кой момент започва да тече тригодишната погасителна давност за плащане на обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск”, който въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Отделно от това, правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение и в съдебната практика, която не се нуждае от промяна, няма колебание, че от този момент започва да тече тригодишната погасителна давност за предявяване на иска за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2013г., постановено по в.гр.д.№396/2013г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: