3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр. София, 29.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 6144/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 14919 от 23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7481/2015 г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено определение от 28.04.2015 г. по гр.д. № 24985/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 25 състав, е оставена без разглеждане молбата от 07.04.2015 г. по чл. 420, ал. 2 ГПК, подадена от Н. П. Д. от [населено място] с искане за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 24985/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 25 състав и производството по изп. дело № 20098380403056 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 от КЧСИ, като процесуално недопустима.
Недоволна от определението, жалбоподателката Н. П. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-С., го обжалва в срок, като счита, че същото е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частната касаторка сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставени са следните правни въпроси: 1/ Следва ли в документа, удостоверяващ връчването на заповед за изпълнение от съдебен изпълнител по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК, изрично да се посочи, че връченият акт е именно заповед за изпълнение и следва ли да се посочат индивидуализиращи белези по отношение на подлежащия на изпълнение акт в документа (разписката), удостоверяваща неговото връчване; 2/ Следва ли връчителят на съдебни книжа при оформяне на връчването на книжа „при отказ” по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 5 ГПК да посочи качеството на лицето отказало да получи книжата по същия начин, както е задължен да посочи качеството на лицето, на което са връчени книжата, в изречение 2 на същата алинея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, но същата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно с първоинстанционното определение е прието, че молбата от 07.04.2015 г. за спиране на производството по изпълнително дело № 20098380403056 по описа на ЧСИ М. Б. е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което го е потвърдил като законосъобразно. Изложени са съображения, че издадената заповед за изпълнение е редовно връчена на длъжника С. Г. Д., чийто наследник е жалбоподателката, на 22.08.2009 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. 4 и 5 ГПК, вр. с чл. 43 ЗЧСИ, което се установява от представената по делото покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника при отказ. Съдът е приел като несъстоятелно оплакването, че ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл. 418, ал. 5 ГПК, тъй като в поканата за доброволно изпълнение е вписано, че се изпраща и препис от подлежащия на изпълнение акт, т.е. от заповедта за изпълнение, по която е допуснато незабавно изпълнение, което удостоверяване в тази му част има характер на официален удостоверителен документ.
В. определение не подлежи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая частната жалба е подадена срещу въззивно определение, постановено в заповедното производство, което не подлежи на касационно обжалване, съобразно приетото с т. 8 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което има задължителен характер, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. С оглед необходимостта за уеднаквяване на практиката относно обжалваемостта на актовете, постановени в заповедното производство, а именно тези по: чл. 410 ГПК, чл. 413, ал. 1 ГПК, чл. 415, ал. 2 ГПК, чл. 416 ГПК – вр. чл. 404, т. 1 ГПК, чл. 419 ГПК, чл. 420 ГПК, чл. 423 ГПК/, с посоченото тълкувателно решение е прието, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания и по същество е двуинстанционно /по аналогия на производството по отменения ГПК от 1952 г. по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание/, тъй като законът не е предвидил изрично касационен контрол върху постановените по-горе актове. В разглеждания случай частната жалба е подадена срещу въззивно определение, с което потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставено без разглеждане искане по чл. 420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Следователно частната касационна жалба срещу въззивното определение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати, като произнасянето по основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси се явява безпредметно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 104145 от 24.08.2015 г. на Н. П. Д. от [населено място] против въззивно определение № 14919 от 23.07.2015 г. по ч.гр.д. № 7481/2015 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 28.04.2015 г. по гр.д. № 24985/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 25 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 6144/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК на частната жалбоподателка, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: