О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 05.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1275/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Стройинком” ЕООД – [населено място], срещу решение №25 от 26.01.2018г., постановено по в.т.д. №627/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, с което е отменено решение №591/15.09.2017г. по т.д.№55/2017г. на Варненски окръжен съд и вместо него е постановено осъждането на „С.”“ Е. да заплати на Г. И. С. – гражданка на Руската Федерация, сумата 31 700 евро – подлежаща на връщане заплатена част от цената на недвижими имоти по предварителен договор от 12.09.2008г. за покупко-продажба на право на строеж, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2017г. до окончателното й изплащане, и на сумата 8 504.99лв. – разноски за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства като се оспорва извода на въззивния състав, че с писмото-отговор от 03.01.2010г. няма категорично изразена от продавача воля за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Излагат се съображения в подкрепа на тезата на касатора, че при точен и правилен анализ на волята на страните в разменената между тях кореспонденция, следва да се направи заключението, че процесният договор е прекратен през месец март 2010г. по взаимно съгласие на страните, което обуславя основателността на направеното възражение за изтекла погасителна давност. Отделно се сочи, че въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, приемайки, че договорът е развален с връчване на нотариалната покана на 14.12.2016., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок по чл.87, ал.5 ЗЗД, преклудиращ потестативното право на купувача да иска разваляне на договора. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на решението относно изразеното от съда становище, че изобщо е могло договорът да не бъде изпълняван от купувача при положение, че продавачът на правото на строеж е недобросъвестен доколкото не е бил собственик на имота и не е бил инвеститор. Претендира се отмяна на въззивното решение, отхвърляне изцяло на предявения иск и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси, които според него са обусловили решаващата воля на въззивния състав, групирани от касатора в две групи въпроси съобразно сочените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, съответно по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:
По чл.280, ал.1, т.1 ГПК
1. „Има ли купувачът по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот винаги и по всяко време на действието на договора, независимо от собственото си поведение и независимо, че е неизправна страна по него, право да не заплаща дължими вноски от продажната цена и право да развали едностранно и по всяко време договора, ако продавачът не е притежавал към момента на сключването на договора имотите, предмет на предварителния договор за покупко – продажба?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №3 от 29.03.1973г.
2. „Може ли след като една от страните е манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка и е изпълнила уговорената процедура по конкретния договор (в случая – писмено уведомление за разваляне на договора), да приповтори развалянето на договора и договорът да бъде повторно развален на друго основание и да се зачете за юридически валидно второто разваляне ?“. Сочи се, че даденото по този въпрос разрешение от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 218/29.11.2016г. по гр.д.№1306/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение № 21/30.06.2015 г. по т. д. № 1107/2012 г. на ВКС, I т. о.
3. „Дали искането за връщане на даденото по договор следва да се тълкува като изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на договора?“; Поддържа се, че този извод на въззивния съд е в противоречие с решение № 163/28.05.2014г. по гр.д.№6458/2013г. на ВКС, IV г. о.
По чл.280, ал.1, т.1 ГПК
1. „При изразена воля от купувач за разваляне на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот по причина, че същият няма възможност да плати последващите вноски от продажната цена, необходимо ли е продавачът да признае по същество обективната невъзможност на купувача за изпълнение на задълженията му и в този случай – необходимо ли е продавачът да изрази изрично съгласие за прекратяване на договора, за да настъпят правните последици на едностранно разваляне на договора от купувача поради отказ ?“;
2. „При уведомление на купувач по предварителен договор до продавача, че купувачът не може да изпълни договора поради липса на парични средства, може ли насрещно изявление на продавача за прихващане на вземането на купувача за вноските от продажната цена с неустоични вземания на продавача да се счита за съгласие на продавача с развалянето на договора ?“;
3. „Следва ли искане за връщане на даденото по договор да се тълкува като изявление за разваляне на договора и в този случай необходимо ли е продавачът да изрази изрично съгласие за прекратяване на договора, за да настъпят правните последици на едностранно разваляне на договора от купувача ? В тази връзка, счита ли се за съгласие на кредитора за развалянето на договора, ако кредиторът насрещно претендира неустойки за неизпълнен договор ?“;
4. „При отправено от купувач уведомление за разваляне на предварителен договор поради невъзможност за плащане на дължими вноски от цената и направено едновременно с уведомлението предложение договорът да бъде развален по взаимно съгласие, може ли да се приеме, че направено с отговора на продавача насрещно изявление, с което той претендира неустоични вземания, евентуално – същите прихваща от вземането на купувача от платените вноски от цената, има ли смисъл на съгласие на продавача за разваляне на договора ивенно по взаимно съгласие, а не по волята на купувача ?“;
5. „Уведомление за разваляне на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, направено от една от страните след изтичане на давностния срок по чл.87, ал.5 ЗЗД, може ли да бъде зачетено от съда и да породи правни последици на уважаване на иск по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, във вр. с чл.87 ЗЗД, в случай че ответната страна е направила възражение за изтекла погасителна давност на вземането на страната по разваления договор. В този случай, длъжен ли е съдът при възражение за погасителна давност на вземането на ответната страна, да преценява и ако „да“ – служебно или само при изрично такова възражение, дали е настъпила преклузията на потестативното право на страната за разваляне на договора по чл.87, ал.5 ЗЗД. При уважаване на иск в горната хипотеза след изтекла давност по чл.87, ал.5 ЗЗД, решението на съда е недопустимо, като постановено по недопустим иск, или е неправилно?“;
6. „Кой е началният момент на срока по чл.87, ал.5 ЗЗД, обвързан с проявлението на пълния фактически състав от значение за настъпване на изискуемостта на задължението на продавач на право на собственост върху обект в строеж ? Дали това е крайно уговорената дата за изпълнение на договора от купувача или е срок, указан от купувача в нарочна покана за изпълнение ?“;
7 „Когато купувачът е знаел, че сключва предварителен договор с продавач, който към датата на сключване на договора не е бил собственик на имота, предмет на покупко – продажбата, може ли купувачът да разваля договора по всяко време и независимо от собственото си договорно поведение, с основание – че изпълнението е изцяло невъзможно по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД, тъй като продавачът не е собственик на имота. Може ли такова право купувачът да упражнява преди настъпване на падежа на задължението на продавача по договора ?“.
В изложението се поддържа също наличието на предпоставката за допускане на касация по чл.280, ал.3, предл.3 ГПК като се излагат доводи, че въззивното решение е очевидно неправилно.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата по касационната жалба Г. С., в който се поддържа, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че формулираните от касатора въпроси досежно основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са неотносими към правния спор, а по въпросите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – че е налице формирана значителна практика на ВКС във връзка с развалянето на договорите по реда на чл.87 ЗЗД. Същевременно в отговора се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №591/15.09.2017г. по т.д.№55/2017г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен предявения от Г. И. С. против „С.”“ Е. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният състав е отменил изцяло решението на първата инстанция и е постановил осъждането на „Стройинком” ЕООД да заплати на Г. С. сумата 31 700 евро – подлежаща на връщане заплатена част от цената на недвижими имоти по предварителен договор от 12.09.2008г. за покупко-продажба на право на строеж, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2017г. до окончателното й изплащане, и сумата 8 504.99лв. – разноски на ищцата за двете съдебни инстанции.
Въззивният състав е приел за основателно оплакването във въззивната жалба на Г. С., че не е налице прекратяване на 01.03.2010г. по взаимно съгласие на сключения между страните предварителен договор на 12.09.2008г. за покупко-продажба на право на строеж за построяването на два апартамента – А. и А., в жилищна сграда, местност „Хоризонт” в кк. ”Чайка”. Посочил е, че с електронно писмо от 01.03.2010г. до ответника – продавач, ищцата – купувач действително е направила предложение за прекратяване на предварителния договор за покупко-продажба на право на строеж по взаимно съгласие на основание чл.12, б.“в“ от договора и за връщане на заплатената по договора сума поради невъзможност да извършва повече плащания в резултат от световната финансова криза. Отразил е, че в писмото ищцата моли ответника да й съобщи за резултата от разглеждане на писмото й в 20-дневен срок от получаването му в електронен вид. Приел е за установено, че с обратно електронно писмо от 03.01.2010г., продавачът „Стройинком” ООД (понастоящеим Е.) е отговарил, че ще предаде договора на юристите, за да подготвят прекратяването, като претендира за сумата от 3 486 евро, която ищцата следвало да заплати по банковата му сметка. В обжалваното решение е посочено, че след размяната на тази кореспонденция страните не са предприели никакви по-нататъшни действия във връзка с прекратяване действието на договора.
Според въззивния състав в писмото-отговор на ответника няма категорично изразена от него воля за прекратяване на договора по взаимно съгласие, а напротив – от писмото е видно, че ответникът не признава по същество обективна невъзможност на ищцата за изпълнение на договорните задължения (в хипотезата на чл.12, б.“в“ от договора) и че поставя условие – ищцата да му заплати сумата 3 486 евро (а не той да й върне заплатената сума -31 700 евро), в зависимост от което юристите му да подготвят прекратяването. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че няма изготвен впоследствие акт за съгласие на ответника за прекратяване на договора, в резултат на което е стигнал до извода, че предварителният договор между страните от 12.09.2008г. не е прекратен по взаимно съгласие, респективно, че искът предявен на 19.01.2017г., не е погасен по давност, тъй като за първи път договорът е развален от ищцата с нотариалната покана – уведомление от 14.12.2016г., връчена на управителя на ответника на 21.12.2016г.
В обжалваното решение съдът е посочил, че ищцата е имала право да развали договора на 14.12.2016г. въпреки неизпълнението на собственото си задължение да заплати уговорените суми в сроковете по чл.2 от договора, тъй като ответникът – продавач и строител, не е завършил строителството и не е издал сградата – апартаментен хотел в к.к. „Чайка“, както и че към момента не притежава правото на строеж относно двата процесни апартамента – А. и А., предмет на предварителния договор. Отразил е, че от подписаното между „Билдингс груп“ ЕООД и друг инвеститор – „Лара инвест“ ООД споразумение от 03.09.2011г. за довършване на строителството, се установява, че собственик на поземления имот, включително на процесните апартаменти, е бил „Билдингс груп“ ЕООД, който впоследствие – на 10.06.2011г., е продал двата имота на свързано с дружеството лице – Р. Н. П..
Позовавайки се на клаузата в чл.2 от предварителния договор съгласно която 1.) падежът на задължението за прехвърляне на правото на строеж е 12.10.2008г. срещу заплащане на втората уговорена вноска, представляваща 50% от общата цена и съответстваща на 50% от изпълнението на строителя; 2.) падежът на задължението за завършване на грубото строителство е 12.03.2009г. срещу заплащане на третата вноска, представляваща 45% от общата цена, съответстваща на още 45% от изпълнението на строителя, и 3.) падежът на задължението за издаване на сградата до ключ с акт-обр.15, отговарящ на четвъртата вноска от 5%, съответно – на 5% оставащ обем от строителните работи, не може да бъде по-голям от 45 дни, съдът е приел, че договорът е следвало да бъде изпълнен най-късно до 31.05.2009г. Въззивният състав е посочил, че от една страна, строителството не е завършено и прието с акт-обр.16 в срока до 31.05.2009г., а от друга страна – че продавачът не е притежавал правото на строеж относно двата процесни апартамента. В тази връзка според съда на основание чл.96, ал.1 ЗЗД дори и ищцата да е била в забава, тя се освобождава от нейните последици, след като и ответникът е бил в забава още повече, че ответникът е бил недобросъвестен и поначало не е могъл да изпълни поетите с договора задължения, тъй като не е бил реално инвеститор на строежа и не е бил собственик на имота или на ограничено вещно право върху него. Въззивният състав е посочил, че при тези обстоятелства ищцата не е била длъжна да продължава да плаща незаплатената част от цената на договорените апартаменти, могла е да развали договора поради пълно договорно неизпълнение от страна на ответника, без да му дава срок за изпълнение, доколкото изпълнението е станало невъзможно изцяло – чл.87, ал.2 ЗЗД. В тази връзка развалянето на договора с нотариална покана от 14.12.2016г., връчена на управителя на ответника на 21.12.2016г., е породило валидно правно действие. В заключение е направен извода, че претенцията на ищцата по чл.55, ал.1, пр.3 във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена в размер на претендираната сума от 31 700 евро (2 000 евро, платени от ищцата при подписване на предварителния договор и още 29 700 евро, платени с три превода по банковата сметка на ответното дружество), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 19.01.2017г.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касация на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Нито един от поставените от касатора три въпроса, за които твърди, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпрос №1: „Има ли купувачът по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот винаги и по всяко време на действието на договора, независимо от собственото си поведение и независимо, че е неизправна страна по него, право да не заплаща дължими вноски от продажната цена и право да развали едностранно и по всяко време договора, ако продавачът не е притежавал към момента на сключването на договора имотите, предмет на предварителния договор за покупко – продажба?“, не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №3/29.03.1973г., постановено при различна фактическа обстановка, при която (за разлика от приетата в обжалваното въззивно решение невъзможност за изпълнение) е преценено, че допуснатите от изпълнителя недостатъци са били отстранени, респ., че не са съществени за изпълнение на договора. Въпрос №2: „Може ли след като една от страните е манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка и е изпълнила уговорената процедура по конкретния договор (в случая – писмено уведомление за разваляне на договора), да приповтори развалянето на договора и договорът да бъде повторно развален на друго основание и да се зачете за юридически валидно второто разваляне ?“ не е обусловил решаващата воля на съда, тъй като във въпроса не е отчетено релевантното според съда обстоятелство, че от електронното писмо-отговор на ответника от 03.03.2010г. не може да се направи извод за неговото съгласие за прекратяване на договора, от което следва, че договорът не е бил прекратен. Въпрос №3: „Дали искането за връщане на даденото по договор следва да се тълкува като изявление за разваляне на договора, ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на договора?” е въпрос изцяло по правилността (обосноваността) на въззивното решение, която като касационно основание не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК първите два въпроса, за които касаторът твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпрос № 1: „При изразена воля от купувач за разваляне на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот по причина, че същият няма възможност да плати последващите вноски от продажната цена, необходимо ли е продавачът да признае по същество обективната невъзможност на купувача за изпълнение на задълженията му и в този случай – необходимо ли е продавачът да изрази изрично съгласие за прекратяване на договора, за да настъпят правните последици на едностранно разваляне на договора от купувача поради отказ?“ и въпрос № 2: „При уведомление на купувач по предварителен договор до продавача, че купувачът не може да изпълни договора поради липса на парични средства, може ли насрещно изявление на продавача за прихващане на вземането на купувача за вноските от продажната цена с неустоични вземания на продавача да се счита за съгласие на продавача с развалянето на договора ?” не отчитат становището и извода на въззивния състав, че към датата на неизпълнение на задължението на ищцата, ответникът обективно не е имал възможността да изпълни договора, тъй като не е бил реално инвеститор на строежа и не е бил собственик на имота или на ограничено вещно право върху него.
Отговорите на въпросите № 3: „Следва ли искане за връщане на даденото по договор да се тълкува като изявление за разваляне на договора и в този случай необходимо ли е продавачът да изрази изрично съгласие за прекратяване на договора, за да настъпят правните последици на едностранно разваляне на договора от купувача ? В тази връзка, счита ли се за съгласие на кредитора за развалянето на договора, ако кредиторът насрещно претендира неустойки за неизпълнен договор ?“ и № 4 „При отправено от купувач уведомление за разваляне на предварителен договор поради невъзможност за плащане на дължими вноски от цената и направено едновременно с уведомлението предложение договорът да бъде развален по взаимно съгласие, може ли да се приеме, че направено с отговора на продавача насрещно изявление, с което той претендира неустоични вземания, евентуално – същите прихваща от вземането на купувача от платените вноски от цената, има ли смисъл на съгласие на продавача за разваляне на договора ивенно по взаимно съгласие, а не по волята на купувача”, са обусловени от конкретните обстоятелства, приети за установени от въззивния съд. Те са относими за обосноваността на самото въззивно решение и като такива не биха могли принципно да бъдат от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не могат да обосноват наличието на предпоставката по чл.280, ал.1 т.3 ГПК и въпросите на касатора, свързани с приложението на разпоредбата на чл.87, ал.5 ГПК, а именно: въпрос №5: „Уведомление за разваляне на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, направено от една от страните след изтичане на давностния срок по чл.87, ал.5 ЗЗД, може ли да бъде зачетено от съда и да породи правни последици на уважаване на иск по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, във вр. с чл.87 ЗЗД, в случай че ответната страна е направила възражение за изтекла погасителна давност на вземането на страната по разваления договор. В този случай, длъжен ли е съдът при възражение за погасителна давност на вземането на ответната страна, да преценява и ако „да“ – служебно или само при изрично такова възражение, дали е настъпила преклузията на потестативното право на страната за разваляне на договора по чл.87, ал.5 ЗЗД. При уважаване на иск в горната хипотеза след изтекла давност по чл.87, ал.5 ЗЗД, решението на съда е недопустимо, като постановено по недопустим иск, или е неправилно?“ и въпрос №6: „Кой е началният момент на срока по чл.87, ал.5 ЗЗД, обвързан с проявлението на пълния фактически състав от значение за настъпване на изискуемостта на задължението на продавач на право на собственост върху обект в строеж ? Дали това е крайно уговорената дата за изпълнение на договора от купувача или е срок, указан от купувача в нарочна покана за изпълнение ?“. Въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивния състав, който в обжалваното решение въобще не е обсъждал дали правото на ищцата да развали договора е било погасено към 14.12.2016г. на основание чл.87, ал.5 ЗЗД.
Не е значим за конкретния правен спор и въпрос №7: „Когато купувачът е знаел, че сключва предварителен договор с продавач, който към датата на сключване на договора не е бил собственик на имота, предмет на покупко – продажбата, може ли купувачът да разваля договора по всяко време и независимо от собственото си договорно поведение, с основание – че изпълнението е изцяло невъзможно по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД, тъй като продавачът не е собственик на имота. Може ли такова право купувачът да упражнява преди настъпване на падежа на задължението на продавача по договора ?“. Въззивният състав не е приел за установено, че към датата на сключване на предварителния договор купувачът е знаел, че сключва предварителен договор за продажба на недвижим имот с продавач, който не притежава вещно право върху имота, предмет на договора. В обжалваното решение липсва извод на съда, че купувачът е упражнил правото си да развали договора преди настъпване на падежа на задължението на продавача по договора.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав не споделя виждането на касатора, че обжалваното решение е очевидно необосновано поради нарушаване на правилата на формалната и правна логика. Доводите в тази насока са свързани изцяло с несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда. Не са налице видимо взаимно изключващи се правни изводи (разваляне на вече прекратен договор), тъй като въззивният състав не е възприел тезата на касатора, че договорът вече е бил прекратен през месец март 2010г. по силата на постигнато съгласие за това между страните.
Не е основателно и оплакването, че решението е постановено в явно нарушение на закона – „contra legem”, тъй като според касатора към датата 14.12.2016г. е била изтекла петгодишната давност, с която е погасено потестативното право на кредитора да развали договора. Възражение за давност по чл.87, ал.5 ЗЗД за разваляне на договора не е направено от ответника с отговора на исковата молба, респ. с отговора на допълнителната искова молба, поради което този въпрос не е включен в предмета на спора по делото с доклада на първата инстанция по чл.146 ГПК. Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД не включва в себе си възражение по чл.87, ал.5 ЗЗД, тъй като това са два отделни правни института, произтичащи от различни правопораждащи факти и имащи за предмет различни правни последици. В тази връзка не може да се приеме, че в очевидно нарушение на закона съдът е бил длъжен служебно да приеме, че правото на иищцата да развали договора е било погасено на 31.05.2014г..
На основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.81 ГПК „С.”“ Е. следва да заплати на Г. С. сумата 2 390лв. – заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №25 от 26.01.2018г., постановено по в.т.д. №627/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА „С.”“ Е. – ЕИК[ЕИК], от [населено място],[жк], №4 ап.10 да заплати на Г. И. С. – гражданка на Руската Федерация, съд.адрес: [населено място], [улица] ет.1, адвокат С. З., сумата 2 390лв. (две хиляди триста и деветдесет лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: