3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
С., 08,11,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 46/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]- [населено място] против решение №661 от 31.08.2010 г. по гр.д. №17/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по касация, чрез своите пълномощници – адв. Г.А. и адв. Вл. Т. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, след проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Б. чрез процесуалният си представител, е посочила, че представя и касационна жалба/ заведената е била бланкова, поради което и производството е оставено без движение/, в която подробно били развити оплаквания, които „ намирали правното си основание в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК”.Посочено е още, че е налице „съществено нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправни норми, които уреждат правото, чиято защита се търси”. Освен това било налице и нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт, за които лаконично и общо е изразено разбирането, обобщено в направения от страната извод, че „ решението на Пловдивски апелативен съд е неправилно”, като е заявено, че „ в тази насока са изложени основания в решения на ВКС и българското законодателство.”Лаконично е посочено, че в хипотеза на чл.59 ЗЗД обедняването е налице и когато имуществото на лицето е могло ефективно да се увеличи – чрез придобиване на нови блага, което било противоречие с решение №304/96г. на ВКС, петчл. с-в, изброени са и решение 148/05 на ВКС, ТК ІІт.о. и решение по М. №11/90г. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е посочила/. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не съставляват довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изложените оплаквания за неправилност на решението/ така определени и от страната/, които се квалифицират по чл.281 ГПК, поради което и нямат относимост към производството по чл.288 ГПК.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочването на текста на нормата, нито общите оплаквания за неправилност на акта/ съобразено с бланкета към поправената касационна жалба/. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила каквито и да било доводи относими към фактически състав на основанието. Изложеното разбиране, свързано с поддържаното от касатора Б. становище по иска е без правно значение спрямо производството по чл.288 ГПК. Не променят тези изводи и приложените и цитирани решения от страната. Извън това, че решението по М. не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК-арг. т.3 ТРОСГТК №1/09г., то и другите две решения на ВС и ВКС , не могат да установят наличие на изискуемите предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като страната не е изяснила в какво се състои противоречието между тях и обжалвания съдебен акт, нито е поставила правен въпрос, който би следвало да бъде разрешен противоречиво в сравняваните актове за да обоснове наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / към което основание следва да се отнесат лаконичните твърдения за противоречие/.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на поискалите заплащане на разноски ответници по касация – Е. К. Т., Ел. Б. К., В. Г. К. и Х. Г. А. следва да се присъдят такива в размер на 200лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №661 от 31.08.2010 г. по гр.д. №17/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „ А. -77 – А. Б. – [населено място] да заплати на Е. К. Т., Ел. Б. К., В. Г. К. и Х. Г. А. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: