3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
С., 08.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 499 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на адв. Г. З. от ВАК, като пълномощник на К. А. М. от [населено място], общ. А., В. област против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 652 от 23.02.2010 год., по ч.гр.д.№ 139/ 2010 год., с което е потвърдено определението на Варненския районен съд № 177535/ 20. 11.2009 год., по гр.д.№ 10215/2009 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения от частния жалбоподател, като ищец, иск за обявяване нищожността на договорна ипотека, учредена с нот. акт № 143, т. ІІ, д.№ 5408/93 год. на Варненски нотариус –Д.С., поради липса на съгласие за учредяването и на собствениците на имота.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за недопустимост, порок, обоснован с произнасяне от въззивния съд извън предмета на подадената въззивна жалба.
В тази вр. частният жалбоподател поддържа, че доколкото предмет на делото не е правото на собственост върху процесния имот, а валидността на сключената сделка за договорна ипотека, то съдът е бил длъжен да се произнесе по последния, към който постановеното по реда на чл.108 ЗС съдебно решение и Постановление за възлагането му на ответниците е ирелевантно.
Алтернативно е въведено и оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за постановяването му в нарушение на “установената за подобни случаи съдебна практика”. Като израз на последната са цитирани решение № 1106/2008 год., по гр.д.№ 4796/2007 год. на V-то г.о. и решение от 16.02.2007 год., по гр.д.№ 366/2006 год. на І-во т.о., поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК , във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, касационното обжалване по приложено поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, като твърдението на частния касатор е, че въззивният съд се е произнесъл по “съществен “ процесуалноправен въпрос, по който са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Последните съставляват буквално възпроизвеждане на посочените в частната касационна жалба касационни оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционен съдебен акт, имащ преграждащ за производството по делото ефект, обосновава правен извод, че в случая е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на установения от ГПК факултативен касационен контрол е обусловена от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, на чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
По силата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК тяхното изрично посочване е възложено в тежест на жалбоподателя, поради което, съобразено и диспозитивното начало, то процесуална възможност за преценка основателността на искането за допускане на касационен контрол, извън последните, отсъства.
Следователно липсата на изрично формулиран в частната касационна жалба конкретен въпрос на материалното и/или процесуално право, който разрешен от въззивния съд да е обосновал крайния правен резултат по делото, по отношение на който е въведено твърдение, че е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика по см. на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да бъде отречена основателността на искането за разглеждане частната касационна жалба по същество.
Доколкото общото твърдение за разрешен съществен процесуалноправен въпрос, няма правната характеристика на обуславящ изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно дадените с т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, то липсва основание да се приеме, че основната предпоставка за допускане на касационен контрол е доказана.
Що се касае до наведените от частния жалбоподател в обстоятелствената част на частната касационна жалба оплаквания, то те са свързани единствено и само с правилността на въззивното определение на В., поради което са правно ирелевантни за допускане на частно касационно обжалване.
Същевременно преценени решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт и предмета на предприетото с въззивната жалба обжалване не позволяват да се счете, че е налице евентуална недопустимост на същия, обуславяща допускане на касационното обжалване, в съответствие с разясненията по т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС , във вр. с т.10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Обстоятелството, че въззивният съд е мотивирал недопустимостта на предявения установителен иск, поради липса на правен интерес за ищцата с наличието на влезли в сила съдебни актове и Постановление от 14.07.1995 год. на съдия – изпълнител при В. за възлагане на процесния недвижим имот на ответниците по делото и участие на последната в производствата по които тези актове са постановени в процесуалното и качество на ответник и съответно на длъжник, не е основание да се приеме, че е налице недопустимо произнасяне по спор, с който решаващият съд не е бил сезиран, дори и изграденият краен правен извод да е неправилен – арг. от чл.281, т.3 ГПК, във вр. с чл.278, т.4 ГПК.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на
Варненския окръжен съд № 652 от 23.02.2010 год., по ч.гр.д.№ 139/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: