О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр. София, 30.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 121 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
„Б” А. , представлявано от председателя на СД Кр. Д. П. , чрез пълномощниците адвокатите Л. С. и К. П. , обжалва в срок въззивното решение от 5.10.2009 год. по гр. д. № 52/2009 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.11.2008 год. по гр. д. № 27349/2006 год. на Софийския районен съд. С него е прието за установено по отношение на касатора, че ищцата Ц, живуща в М. , със съдебен а. в гр. С., чрез адв. М, е собственик на описаните в решението два магазина, всеки с площ от 40 кв. м., заедно с избени помещения под тях и 10 кв. м. незастроена площ за всеки един от тях, заедно с припадащите им се по 3/180 ид. ч. от общите части на сградата и мястото, находящи се в гр. С., ул. „Г” № 41, в УПИ – Х, кв. 447, м. „Ц”, целият с площ 551.04 кв. м., при описаните граници и касаторът е осъден да предаде владението върху тях на Ц. Д. Р. , както и да й заплати направените разноски по делото.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен, с присъждане на направените съдебни разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 Г. се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 Г. за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторът счита, че изводите на въззивния съд по приложението на чл. 108 ЗС и чл. 233, ал. 1 ЗЗД противоречат на практиката на ВКС, обективирана в представените решения № 935 по гр. д. № 281/99 год. на ВКС, V г. о., № 1* по гр. д. № 2657/95 год. на ВС, ІV г.о. и № 2* по гр. д. № 3461/60 год. на ВС, І г. о. и по-конкретно по въпросите за пълното и главно доказване при предявен иск по чл. 108 ЗС на предпоставките за уважаването му, последиците от разваляне на договор за наем за наемателя, който продължава да ползува имота и качеството на държател на определена вещ.
Ищцата Ц. Р. , чрез адв. М, в представения писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата по същество. Претендира и заплащане на разноските.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения против касатора ревандикационен иск за предаване владението върху спорните два магазина в гр. С., въззивният съд е приел, че ищцата, като наследник на П. П. и възстановяване по ЗВСОНИ, е техен собственик, а касаторът, ответник Б. „С” се намира в имота, без да има основание за това. Обстоятелството, че след прекратяване на съществувалото между него и втория ответник РПК „Н” наемно правоотношение, последният не му е върнал имота, за което е налице и влязло в сила съдебно решение, не означава, че същият не владее имота, чрез наемателя. Изпълнението от последния на задължението му по чл. 233 ЗЗД спрямо наемодателя си е без значение за настоящия спор, тъй като това са вътрешни отношения на страните по наемното правоотношение. По тези съображения, въззивният съд е осъдил Б. „С” да предаде владението на ищцата, собственик на процесните магазини.
Следователно, решението на въззивния съд за основателност на ревандикационния иск е обусловено от извода му, че касаторът се намира в имота, чрез наемателя си, като техните вътрешни отношения са ирелевантни за спора. Приел, че са налице предпоставките за уважаването му – ищецът е собственик, имотът се владее от ответника и то без да има основание за това. Произнасянето по този въпрос не е в противоречие на представеното към изложението решение № 2* по гр. д. № 3461/60 год. на ВС, І г. о., тъй като и в него е залегнало същото разбиране, утвърдено и в многобройната съдебна практика. Не е налице и противоречиво произнасяне и по въпроса за последиците от прекратяване на наемния договор между ответниците Б. „С” и РПК „Н”, тъй като такъв не е предмет на спора. Представеното решение № 935 по гр. д. № 282/99 год. на ВКС, V г. о. разглежда въпроса за ползуване от наемателя на имота и след разваляне на наемния договор, за което дължи обезщетение на деликтна основа, поради което изпада в забава по силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, без да е необходимо да бъде поканен, какъвто въпрос в настоящия спор не е обусловил уважаването на ревандикационния иск. Затова и цитираното решение е неотносимо към настоящия спор.
Доколкото съдът е приел, че вътрешните отношения на касатора с РПК „Н” по съществувалия между тях наемен договор и неизпълнението на наемателя да върне имота, са ирелевантни за иска по чл. 108 ЗС, предявен против първия, наемодател по този договор, произнасянето по този въпрос не бележи противоречие нито с това решение от съдебната практика, нито с решението с № 1* по гр. д. № 2657/95 год. на ВС, ІV г. о. Въпросът, предмет на обсъждане в последното, е този за различието между владение и държане, изразяващо се в различното субективно намерение по отношение на имота. В настоящия казус този въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд е приел, че касаторът се намира в имота, без да има основание за това, а не е разглеждал качеството му на владелец или държател. Затова и представеното решение е неотносимо към релевантния за спора въпрос относно това, че касаторът се намира в имота, без значение дали неговият наемател е изпълнил задължението си, и то при влязло в сила съдебно решение, да му върне същия. По този въпрос оплакванията на касатора представляват касационни основания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите, но не представляват основания за допускане на касационното обжалване на решението, нито по чл. 280, ал. 1, т. 2 Г. /както следва да се квалифицира поддържаното основание за противоречие със съдебната практика/, нито по чл. 280, ал. 1, т. 3 Г. , за което не са изложени и съображения в изложението.
Въпреки изхода на настоящето производство, разноски на ответника по жалбата не се присъждат, тъй като липсват данни такива да са направени в него.
Поради горното и на основание чл. 288 Г. , настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.10.2009 год. по гр. д. № 52/2009 год. на Софийски градски съд, ІV-„г” въззивен състав, по подадената от „Б” А. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: