3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, ______2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на пети юли, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. № 201 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. П. от[населено място], подадена от процесуалния й представител – адв. М.П. срещу въззивно решение № 55 от 9.10.2009 г. по гр.д. № 145/2009 год. на Б. апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Б. окръжен съд от 2.06.2009 г. по гр.д. № 656/2008 г., с което е отменен договор за дарение на апартамент десен, находящ се в жил.блок № 408, вх.В, ет.VІІ, к-с “М. рудник”,[населено място], материализиран в нот.акт № 91/1998 г. на нотариус К. К., с район на действие БРС, на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците И. В. К. и Т. Г. К. в писмения отговор на касационната жалба, подаден от процесуалния им представител- адв. Б.Д. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с която искът по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е уважен въззивният съд е приел, че дарителите се нуждаят от издръжка за задоволяване на трайните им нужди, тъй като средствата, които получават са крайно недостатъчни за съществуването им, че са поискали издръжка от надарената, която им е била отказана.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправи или процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК при ВКС, жалбоподателят трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Този въпрос или въпроси определя рамките, в които Върховния касационен съд следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно обжалване. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие за изведе въпросите от касационната жалба, а поставения от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос определя рамките, в които касационната инстанция е длъжна да селектира касационните жалби. При липса на формулиран правен въпрос, релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, не може да се допусне касационно обжалване. В случая в изложението не е обосновано по кои правни въпроси, релевантни за настоящия спор е налице произнасяне от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, или са решавани противоречиво от съдилищата, които да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Въпросът за необосноваността на съдебния акт не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Представената съдебна практика при липса на поставен в изложеното правен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата също не може да обоснове приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 55 от 9.10.2009 г. по гр.д. № 145/2009 год. на Б. апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 55 от 9.10.2009 г. по гр.д. № 145/2009 год. на Б. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :