О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 362
София, 30.06. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 694/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” Ад срещу решение № 121 от 27.06.2008 г. по в.т.д. № 184/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което се отменя решението от 21.03.2008 г. по гр.д. № 200/2007 г. на Ш. окръжен съд в отхвърлителната му част по насрещния иск и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на “П” ООД сумата 65 029.89 лв., представляваща възнаграждение за извършените от ищеца СМР на обект “О“М” АД по акт обр.19 от м.09.2001 г. и от м.10.2001 г. по договор от 12.02.2001 г.
Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи относно наличието на воля от страните за новиране на процесния договор. Навеждат се доводи, че не е тълкувана по правилата на чл. 20 ЗЗД волята на страните, изразена в анекса от 01.09.2003 г., която всъщност е била за отпадане на част от задълженията, без да се поемат други, а не за погасяването им чрез поемането на нов дълг, както погрешно е приел въззивния съд.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, като поддържа, че въпросът налице ли е новиране на договора чрез подписания на 01.09.2003 г. анекс е от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба “П” ООД чрез пълномощника си а. В. В. в подадения отговор излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявения срещу касатора насрещен иск, въззивният съд е направил решаващия извод, че след като с анекса от 01.09.2003 г. са отменени уговорките по първоначалния договор относно задължението му за учредяване на право на строеж в полза на ищеца за срок от 10 години и относно правото на ползване за същия срок върху съществуващия комин-собственост на ищеца, в т.ч. и уговорката, предвиждаща разходите по извършване на СМР – І и ІІ етап да бъдат за сметка на ответника, то според съда следва да се приеме, че е отпаднало и основанието ищецът да не заплаща на последния разходите за извършеното строителство. След преценка на целия фактически и доказателствен материал по делото решаващия съд е приел, че подписаният между страните по делото анекс има правното значение на договор за новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, който води до новиране на предмета на договора. Тълкувайки съдържанието на цитираното допълнително съглашение по правилата на чл. 20 ЗЗД съдът е приел, че в случая договорът вече съчетава елементите на договор за изработка и на договор за наем, поради което ответникът, сега касатор дължи възнаграждение за извършеното и прието по него строителство.
Макар да не е формулиран изрично от касатора, в случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл. 107 ЗЗД в смисъл, че новация е налице при постигнато съгласие от страните за погасяване на съществуващо задължение, на мястото на което се поема ново. По отношение на този въпрос, обаче не е изпълнено нито едно от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК изисквания. Постановявайки своя съдебен акт, апелативният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона и константната съдебна практика. С решението е извършена преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл. 107 ЗЗД съдът е приел, че са налице предпоставките за новация поради постигнато от страните съгласие новото задължение на касатора да заплаща наем да замести първоначалното задължение за учредяване право на строеж и право на ползване и с оглед променения предмет на договора е отпаднало и задължението на ответника да извърши за своя сметка договорените строително-монтажни работи. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за погрешно извършено от съда тълкуване на съдържанието на анекса от 01.00.2003 г. представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен спор е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл. 107 ЗЗД е пределно ясна и категорична. В случая касаторът бланкетно се позовава на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК, практически отъждествявайки една от предпоставките за допускане на касационно обжалване с основание за касиране на неправилно въззивно решение по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Когато се поддържа, че решаващият съд не е разкрил действителната обща воля на страните по сделката тълкувайки съдържанието на договора съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, оплакването е за неправилност на обжалваното решение и не може да се интерпретира едновременно като основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Разрешаването на въпроса за новиране на задължението на касатора по процесния договор с поемане на ново на негово място е изцяло в зависимост от установените факти по делото, които са различни за всеки отделен случай; разрешаването му се влияе от конкретните доказателства и в тази връзка представлява фактически, а не правен въпрос, което налага извода, че не са налице условията на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касацонно обжалване на въззивно решение № 121 от 27.06.2008 г. по т.д. № 184/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: