Определение №695 от 18.12.2014 по гр. дело №5303/5303 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 695
София 18.12.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙООРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5303/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
А. И. К. чрез пълномощника си адв. И. А. е обжалвал въззивното решение на Видинския окръжен съд № 82 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 130/2014г.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от Н. Е. И., Д. Ж. М. и Л. Д. П. чрез пълномощника им адв. Ст.Х. .
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Ответникът [община] не е подала отговор на жалбите.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите в изложенията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Видинският окръжен съд е отменил решението на Видинския районен съд № 664 от 20.01.2014г. по гр.д.№ 1702/2009г. и е допуснал делба на поземлен имот с идентификатор 10971.505.701 по кадастралната карта на [населено място] с площ 8841 кв.м. между [община] и А. И. К. с права 1/6 за него и 5/6 за Община В.. Искът за делба по отношение на Н. Е. И., Д. Ж. М. и Л. Д. П. е отхвърлен.
В. съд е приел, че по гр.д.№ 436/2001г. на Видинския районен съд, наследниците на М. П. Г. са предявили иск за собственост срещу [община] , който е бил отхвърлен от първата и втората инстанция. С решение № 1378 от 12.12.2007г. по гр.д.№ 1426/2006г. поправено с решение № 1128 от 20.11.2008г. Върховният касационен съд , ІІІ г.о., е отменил въззивното решение само за северната реална част от 8 856кв.м. от целия имот и е признал за собственик на 1/6 ид.ч. от този имот А. И. К.. Решението на ВКС не ползва останалите наследници на Мария П. Г. и спрямо тях е влязло в законна сила решението на Видинския окръжен съд по гр.д. №344/2006г.,с което искът им по чл.108 ЗС е отхвърлен.
1. По касационната жалба на А. И. К..
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос дали се възстановява правото на собственост с решение на съда, постановено по иск с правно основание чл. 108 ЗС като се поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС. К. се позовава на решение № 2731 от 12.01.2006г. по гр.д. № 1760/2006г. и решение № 689 от 01.08.2006г. по гр.д.№ 112/2006г., които са постановени по отменения ГПК и попадат в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Въпросът е разглеждан от въззивния съд, но не е обусловил решаващите му мотиви, поради което не може да се приеме, че е от значение за делото, което е изискване на общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК. Решаващ в случая е изводът на съда, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС формира сила на пресъдено нещо между страните по това дело и не може да бъде пререшаван по аргумент от чл. 299 ал.1 ГПК, противоречие между тези изводи на съда и цитираната съдебна практика не е налице.
Вторият правен въпрос за възможността при предявяване на иск за делба от лице, което няма права в съсобствеността , съдът да допусне делба между реалните съсобственици с техните законни квоти, независимо, че ищецът е изключен от делбата, също не е обусловил решаващите изводи на съда, защото в мотивите е прието, че ищецът по делото [община] е съсобственик и по отношение на него делбата е допусната.
В останалата част в изложението са въведени доводи за неправилност на решението , които не са относими към производството по чл.288 ГПК и не следва да се обсъждат.
С оглед на изложеното, по касационната жалба на А. И. К. не са налице предпоставите на чл. 280 ал.1 ГПК и тя не следва да се допуска за разглеждане по същество.

2. По касационната жалба на Н. Е. И., Д. Ж. М. и Л. Д. П..
Ревандикационният иск има за предмет установяване на собствеността на ищеца и осъждането на ответника да му предаде владението, следователно решението по този иск няма конститутивно действие, нито такова действие е прието в решаващите мотиви на съда в обжалваното решение, поради което правният въпрос конститутивен или констативен характер има решението по иска по чл.108 ЗС не е обуславящ за делото.
Правните въпроси дали е необходимо правото на възстантовяване по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ да бъде установено с решение по чл.108 ЗС и дали това решение създава съсобственост, засяга само част от мотивите на съда и макар основателно да се поддържа от касаторите, че са разрешени в противоречие с практика на ВКС, не са обуславящи за делото. Съдът е приел, че правата на лицата, по отношение на които ревандикационният иск е отхвърлен, не могат да бъдат признати в делбения процес, иницииран от ответника по ревандикационния иск поради формираната сила на пресъдено нещо.
Правният въпрос за другарството по иска по чл.108 ЗС също не е относим към обжалваното решение, защото той е разрешен с влязлото в сила решение на Върховния касационен съд по гр.д.№ 1426/2006г. , с което въззивното отхвърлително решение е отменено само по отношение на обжалвалия съсобственик. В този смисъл към това решение, а не към обжалваното, е относим и правният въпрос при предявен иск по чл.108 ЗС от наследниците на общ праводател, ползват ли се всички другари от фактите на решението и ползват ли се те със сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалите другари.
Въпросите дали съдът е длъжен да конституира всички съсобственици , за да обезпечи действителността на делбата и дали съдът може да допусне делба между останалите съделители, ако искът е предявен от лице, което не е признато за съсобственик също не са от значение за делото, защото делбата е допусната между ищеца и един от ответниците, по отношение на когото съдът е установил, че има права в съсобствеността, а по отношение на останалите конституирани от първоинстанционния съд страни, искът е отхвърлен като е прието, че те не са съсобственици.
По изложените съображения касационната жалба на Н. Е. И., Д. Ж. М. и Л. Д. П. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Видинския окръжен съд № 82 от 16.05.2014г. по гр.д.№ 130/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top