Определение №695 от 21.11.2017 по ч.пр. дело №2547/2547 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 695
гр. София, 21.11.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2547 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Ц. Василева, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Ф. срещу разпореждане № 207 от 27.09.2017г. на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд, постановено по преписка с вх. № 7343/24.07.2017г., с което е оставено без уважение инкорпорираното в молба – уточнение с вх. № 10090/25.09.2017г. по описа на ВКС искане на Р. Ц. Василева за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като излага твърдението за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК с оглед ниските й доходи, наложения запор, изплащането на два кредита и издръжката на две непълнолетни деца. Поддържа, че дарението на придобития с кредит недвижим имот не е основание за постановяване на отказ от освобождаване на държавна такса, като при извършване на преценка за наличие на условията на чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се вземат предвид настоящите доходи, а не бъдещите, миналите или възможни такива. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, Председателят на Второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на Р. Ц. Василева от заплащане на държавна такса за водене на предявения от нея иск по чл. 47 ЗМТА, като въз основа на представената декларация за материално и гражданско състояние е съобразил нейната трудова заетост, възрастта й, материалното и имотно състояние – извършеното дарение на недвижим имот.
Освобождаването от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК е винаги конкретна и е обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 6 ГПК законови критерии /доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост/, както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности.
С молбата за освобождаване от държавна такса и разноски частната жалбоподателка е представила писмени доказателства и декларация за материално и гражданско състояние, с която е декларирала, че получава месечна заплата от 665 лв. /брутно възнаграждение/ и 286 лв. /нетно възнаграждение/ и детски надбавки в размер 150 лв.; че притежава по ? идеална част от земеделска земя с площ от 3 дка и от наследствен имот в [населено място], област Бяла С., [община] и че има учредено право на ползване върху апартамент № 59, с площ от 62 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Преценявайки, посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за обоснован и законосъобразен извода в обжалваното разпореждане, че с оглед на материалното, здравословното и имотното състояние частната жалбоподателка има възможност да заплати дължимата за водене на иска по чл. 47 ЗМТА държавна такса от 206,84 лв., без да бъде поставена в особено затруднено положение и без да бъде лишена от средства за съществуване. Видно от единния граждански номер на Р. Ц. Василева, същата към настоящия момент е в трудоспособна възраст и липсват медицински противопоказания за възпрепятстване полагане на трудова дейност. Не са налице твърдения и данни за заболявания, във връзка с които да се налага ежемесечно приемане на лекарства. Фактът, че частната жалбоподателка е декларирала месечен доход от заплата, налага извода за наличие на сигурна заетост и регулярно получаване на парични средства, чрез които да покрие задължението си за държавна такса. Твърдението, че частната жалбоподателка осигурява издръжката на две деца, не може да послужи като мотив за освобождаване от държавна такса, тъй като в декларацията е посочено, че получава и детски надбавки. Притежаваните по ? идеална част от земеделска земя и дворно място, които не се ползват за живеене от Р. Ц. Василева, могат да бъдат отдавани под наем с цел получаване на доходи за покриване на таксата, дължима за водене на иска по чл. 47 ЗМТА. Извършеното дарение на недвижим имот, където е постоянният адрес на частната жалбоподателка, със запазено право на ползване, удостоверяват обстоятелството, че частната жалбоподателка не заплаща наем за жилището. Настоящият съдебен състав съобразява и обстоятелството, че ищцата не е поискала правна помощ по реда на Закона за правната помощ, нито е уговорила процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, а е договорила възнаграждение за процесуално представителство в размер 660,55 лв.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането на Р. Ц. Василева за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 207 от 27.09.2017г. на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top