1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр.София, 21.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2866 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Т. И., представляван от адв.Н. А., срещу въззивно решение №210/ 14.11.2013г. постановено по възз.гр.д.№358/2013г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено Решение №3/ 18.01.2013г. по гр.д.№154/ 2012г. на РС – Кула. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу А. И. А. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 – обезщетение за неимуществени вреди от морални страдания, накърняване на доброто име и достойнство, претърпени от И. в резултат на неоснователни жалби и сигнали, с които ответникът е сезирал различни държавни и съдебни органи.
В касационната жалба се поддържа, че решението на окръжния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Представено е изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, в което допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: „Съставлява ли упражняването на законоустановената възможност за подаване на жалба до съответния компетентен орган противоправно поведение”. Сочи се, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика – Решение № 758/11.02.2011г. по гр.д.№1243/2009г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касация А. И. А., в срока по чл.287 ГПК, не е представил писмен отговор и не е взел становище по подадената жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С атакуваното решение е прието, че ответникът е подавал сигнали и жалби против ищеца, както в качеството му на длъжностно лице – Кмет на [община], така и в лично качество, до различни държавни институции. В резултат на това срещу И. започнали проверки и разследвания от компетентните органи. Образувани били досъдебни производства, но по повдигнатите от прокуратурата обвинения, ищецът бил признат за невинен и оправдан. По повод предприетите от сезираните институции действия, съдът е посочил, че действително ищецът е преживял морални страдания и притеснения, които обаче не са в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на ответната страна. Предявеният иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане е отхвърлен, като съдът се е мотивирал, че извършените от ответника действия не са противоправни, а съставляват упражняване на конституционно гарантираното право на всеки гражданин да подава жалби, сигнали, петиции / чл.45 от Конституцията на РБ/ и без в случая да е налице злоупотреба с права /чл.57 ал.2 Конституция на РБ/. Отчетено е, че образуването на предварително производство, повдигането и поддържането на обвинение за престъпление от общ характер е изцяло в правомощията на прокуратурата. Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивната инстанция е счела, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на ответника спрямо ищеца, каквото би имало само при злоупотреба с право, но последното не е установено по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Повдигнатият в изложението на касатора материалноправен въпрос е обусловил решаващите изводи на съда, но същият не е разрешен в противоречие със съдебната практика, включително и с тази, представена от страната.
Константна е съдебната практика, че отговорността за непозволено увреждане предпоставя вреди от деяние, което е неправомерно. В съответствие с тази практика е и изводът, че сезирането на надлежните органи на властта със сигнал или жалба от гражданите е конституционно гарантирано право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Гражданите имат право да подадат жалба, или сигнал до разследващите органи с твърдения за извършено от дадено лице престъпление. Това действие би могло да е деликтно, ако се установи състав на набедяване или злоупотреба с право, т.е. следва да се докаже от субективна страна умисъл и вина. Същевременно, жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право, т.е. противоправно поведение, е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това подава жалбата, за да навреди другиму, или да накърни друг обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказателствената тежест е за пострадалия. В случая въззивният съд, изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика и при правилно разпределение на доказателствената тежест е приел, че отправените от ответника жалби до различни държавни органи, не се установява да са израз на злоупотреба с права, тъй като от една страна – проверките по тях са завършвали със заключение за наличие на данни за допуснати нарушения, респ. за извършени престъпления; а от друга страна, че не е доказано предприетите от ответника действия да са недобросъвестни и да са имали за цел да увредят права и законни интереси на ищеца.
Предвид изложеното, не са налице условия за допускане на касационния контрол на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №210/14.11.2013г., постановено по възз.гр.д.№358/2013г. на Окръжен съд – Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2.