4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
С., 24,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1109/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1325 от 19.07.2011 г. по т.д. №435/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е формулирал като материалноправни въпроси- „ 1/ съдържанието на понятието „ недобросъвестност” по чл.25, ал.3, т. 4 ЗМГО ,2/ критериите по които и момента, към който може същата да бъде установена като основание на заличаване на вече регистрирана марка и 3 / релевантните за предмета на доказване факти”. Посочено е още, че въззивния съд се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос- „ Допустимост на писмени доказателства … представляващи извлечения от интернет страници на чужд език, непридружени от точен превод на български език…”По отношение на тези въпроси страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като са цитирани и приложени решение и определения на ВКС.Изложено е разбирането на касатора както за датата, към която следва да бъде доказана недобросъвестността, така и по отношение съдържанието на това понятие. Направено е оплакване, че САС в противоречие с тази практика мотивирал изводите си за наличие знание у заявителя въз основа на косвени данни и предположения вместо да ги изведе от установени факти. Страната е поддържала наличие предпоставки и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на посочените въпроси, като е цитирано и приложено решение САС, за което липсват данни да е влязло в сила.По отношение на процесуалноправния въпрос е направено оплакване за неправилно приложение на чл.185 ГПК като е посочено, че действието на съда да приеме знание у заявителя въз основа на извлечения от интернет страници противоречало и на решение №316/85г. на ВС.
Касаторът е поставил като правни въпроси, тези свързани с тълкуването на понятието “ недобросъвестност” по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, както и относно момента към който следва да се доказва наличието на „ недобросъвестност”, които установяват общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Страната е поддържала по отношение на тези въпроси основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предполага разрешаване на поставените релевантни въпроси в противоречие с разрешенията дадени със задължителна практика на ВКС. Приложените и разгледани определения на ВКС по чл.288 ГПК не само, че не съставляват задължителна практика и в този смисъл нямат относимост към основанието, но и изобщо не формират практика – арг. т. 2 ТРОСГТК №1/2009г. Практика по смисъла на разглежданото основание като свързано с неговите предпоставки е единствено приложеното решение №41/20101г. на ВКС, ТК, І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. За да уважи иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО, въззивният съд е приел, че основателността му е обусловена от доказване на недобросъвестност от страна на ответника при регистрация на марка „N.”,като от обективна страна следва да бъде установено извършване на действия в разрез с добрите нрави и честната търговска практика, а от субективна – знанието на ответника, че нарушава чужди права. В тази насока – при сравнение на процесната марка, с регистрираната от ответника е налице изключителна визуална и фонетична близост. Субективният елемент е свързан с факта, че продуктите, за които се използва марката не са за масово потребление, а се използват от специфичен кръг потребители, самите марки са фантазийни и не съдържат конкретно смислово понятие, което се извежда по логически път, а и ответника не сочи убедителни обяснения за процеса на създаване на регистрираната от него марка . Именно от тези фактически данни е изведен и правния извод за недобросъвестност в търговско поведение на ответника. Тези изводи не влизат в противоречие с цитираното решение на ВКС, тъй като съдът не е приемал нещо различно от изведената от касатора обща дефинитивност на понятието, нито е обосновавал момент различен от този приет от ВКС. Още повече, че сравняваните решения третират различна фактическа обстановка и съответно предполагат различни правни изводи. Следователно, не е налице поддържаното противоречие. Не се обосновава довод и за приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като страната е сочила противоречие с едно решение на САС, за което обаче не е установила, че е влязло в сила, поради което същото не установява формирана съдебна практика съобразно т.3 ТРОСГТК №1 /09г. , а и при посочена задължителна практика, казуалната няма поддържаното от касатора значение.
Не обосновава приложно поле на касационно обжалване и поддържаното във връзка с поставения процесуалноправен въпрос. Твърдяното противоречие с чл.185 ГПК съставлява оплакване за неправилност на акта, който е ирелевантен в производството по чл.288 ГПК, а цитираното решение на ВС, няма връзка с поставения от страната въпрос нито с посочената норма тъй като същото формира казуална практика по приложение на норми по отменен процесуален ред.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1325 от 19.07.2011 г. по т.д. №435/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: