О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 695
гр. София, 26.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2346 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Еуро Атлантик инвестмънт” Република Панама и „Еъркрафт екуипмънт съплайър” Република Сейшели срещу разпореждане №126 от 13.02.2019 г. на заместник – председателя на САС, с което преписка №30891/13.02.2019 г. на САС, е върната за администриране на СГС.
В жалбата се излагат съображения, че разпореждането, с което преписката е върната за администриране на подадени срещу първоинстанционното решение въззивни жалби, заедно с частната жалба на жалбоподателите, е неправилно, поради което се иска отмяната му. Посочва се, че подадената от дружествата частна жалба, с която се обжалва първоинстанционно определение по чл.248 от ГПК за оставяне без уважение на искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за определената от съда, като дължима от жалбоподателите, държавна такса в размер на 773 680 лв., е от значение за определяне размера на дължимата по въззивните жалби държавна такса, а и никъде в закона не се съдържа изискване частната жалба срещу определение по чл.248 от ГПК да се разглежда заедно с въззивната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното разпореждане заместник – председателят на САС е констатирал, че преписка №30891/13.02.2019 г. на САС е образувана по подадени частни жалби срещу първоинстанционно определение по чл.248 от ГПК. Посочил е, че частните жалби са допустими, но подлежат на разглеждане в едно общо производство, заедно с депозираните по делото три броя въззивни жалби срещу решението на СГС, които въззивни жалби обаче, още не са надлежно администрирани. Изразил е становище, че размерът на държавната такса по въззивните жалби, не е обвързан от разглеждане на жалбата срещу определението по чл.248 от ГПК, като е разпоредил връщане на преписката за администриране на подадените въззивни жалби и даване на указания за внасяне на дължимата държавна такса по посочените жалби.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното пред него разпореждане не попада сред определенията по чл.274, ал.2, вр. ал.1 от ГПК. Същото не прегражда развитието на производството – издадено е в изпълнение на администриращите функции на съда в случай на депозирани пред него книжа, несъответстващи на процесуалноправните норми, осигуряващи законосъобразността на производството, а от друга страна в разпоредбите на ГПК не е предвидена изрично възможност това разпореждане да бъде обжалвано.
В този смисъл частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като само за пълнота следва да се посочи следното:
Константна е практиката на ВКС, че отговорността за разноските е изцяло обусловена от разрешаването на материалноправния спор, с който съдът е сезиран, респективно – от уважаването или отхвърлянето на иска и макар че определението по чл.248 от ГПК да подлежи на обжалване, то това става по реда, предвиден за обжалване на решението. Когато срещу решението е подадена въззивна жалба, а срещу определението по чл.248 от ГПК – частна жалба, двете жалби следва или да се разглеждат в общо производство или производството по частната жалба да изчака резултата от производството по въззивната жалба, с оглед обусловения, несамостоятелен характер на определението по чл.248 от ГПК. Въззивният съд може да разглежда частна жалба против определение по чл.248 от ГПК, независимо от решението, само ако последното е влязло в законна сила, като по аргумент от чл.81 от ГПК, изискването за приключване на спора, във връзка с който се дължат разноски, е относимо и към производството по обжалване на определението по чл.248 от ГПК относно разноските /в този смисъл споделяното от настоящия състав определение №770 от 15.12.2017 г. по ч.т.д.№2563/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/. С оглед изложеното определянето на размера на държавната такса по въззивната жалба не е и не може да бъде обвързано от разглеждане на жалбата срещу определението по чл.248 от ГПК, а този размер следва да бъде определен от първоинстанционния съд при администриране на въззивната жалба – въпросът относно законосъобразното му определяне в случая ще бъде решен при проверка на първоинстанционното определение за връщане на въззивната жалба поради невнасяне на определената от съда държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Еуро Атлантик инвестмънт” Република Панама и „Еъркрафт екуипмънт съплайър” Република Сейшели срещу разпореждане №126 от 13.02.2019 г. на заместник – председателя на САС, с което преписка №30891/13.02.2019 г. на САС, е върната за администриране на СГС.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.