2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 854/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр.София, 28.10. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 854/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат И. П. Т. от АК-П. в качеството му на процесуален представител на М. Б. и Д. Сандърсен-британски граждани /кредитори на обявеното в несъстоятелност търговско дружество [фирма], [населено място]/ срещу решението на Варненския апелативен съд № 94/02.05.2011 год., постановено по в.т.дело № 163/2011 год. в частта, с която апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 609/09.12.2010 год. по т.дело № 843/2010 год. в частта му относно определената начална дата на неплатежоспособност – 13.11.2008 год. на длъжника в откритото по молба на кредитори на основание чл.625 ТЗ производство по несъстоятелност на ответното дружество. В останалата му част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и данните от заключенията на назначената експертиза, което е довело до погрешно определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника, която според касаторите е много преди определената от съда дата 13.11.2008 год., тъй като затрудненията на дружеството са започнали още през 2006 год.-2007 год., поради което следва да бъде уважено искането на касаторите да бъде обявена начална дата на неплатежоспособност 31.12.2006 год.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с определяне началната дата на неплатежоспособността на длъжника и критериите за преценка при съобразяване с общото икономическо състояние на дружеството и момента на спиране на плащанията по задълженията му към кредиторите. Навежда доводи, че съществува различие в съдебната практика кога затрудненията на длъжника имат временен характер и кога състоянието на неплатежоспособност е трайно и непреодолимо. Позовават се цитираните в жалбата р.№ 115/25.06.2010 год. по т.дело № 169/2010 год.; р.№ 64/09.02.2005 год. по гр.дело № 466/2004 год.; р.№ 549/27.10.2008 год. по т.дело № 239/2008 год. и р.№ 57/07.11.2006 год. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му относно определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника в откритото производство по несъстоятелност. Анализирайки целият доказателствен материал по делото, включително заключенията на назначените съдебно-счетоводни експертизи, съдът е приел за начална дата на неплатежоспособност 13.11.2008 год., когато е падежът на първото изискуемо задължение, което ответникът вече не е бил в състояние да погасява, включително и публичните му задължения. Видно от данните по делото коефициентът на обща ликвидност като най-меродавен показател за финансовото състояние на длъжника през периода 2006 год. – 2007 год. е над единица. Въпреки,че собственият му капитал не е бил достатъчен да осигури финансова независимост, първоначално дружеството е имало финансова рентабилност от финансови операции, формирало печалба и е посрещало задълженията си през 2007 год. до ноември 2008 год., когато все още не са били настъпили падежите по дългосрочните заеми. Фактически от 2009 год. длъжникът не изпълнява задълженията си към кредиторите си, включително и публичните си задължения, при което положение съдът е направил извода, че състоянието на неплатежоспособност е станало трайно и непреодолимо. В тази връзка, изхождайки от конкретните данни по делото в обжалваното решение е определена начална дата на неплатежоспособност 13.11.2008 год., тъй като едва след тази дата дружеството изпада в трайна невъзможност да погасява задълженията си. Изложени са съображения, че финансовите затруднения на дружеството и влошените показатели за финансова автономност и задлъжнялост през предходните периоди имат временен характер, тъй като в тези периоди длъжникът е извършвал плащания на парични задължения с настъпил падеж, поради което посочените факти не обосновават извод за по-ранна дата на неплатежоспособност.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният материалноправен въпрос се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и моментът на спиране обслужването на задълженията, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към отделен кредитор или настъпили временни финансови затруднения през отделни периоди от време. В случая в съответствие с посочената практика на ВКС при определяне началната дата на неплатежоспособност съдът е съобразил изложените по-горе критерии, като изхождайки от заключенията на експертизата и конкретните данни по делото е приел датата 13.11.2008 год., а не по-ранна дата.
Неоснователно е позоваването на касаторите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като цитираните в жалбата решения на различни състави на ВКС-ТК не обосновават противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос. Различният краен изход в решенията произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. Същите съдържат произнасяне относно различните примерни критерии за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката на неговата неплатежоспособност, като крайните изводи са изцяло в зависимост от данните по конкретното дело. В случая апелативният съд е извършил такава преценка, прилагайки приетите критерии. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, същите са отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 94/02.05.2011 год., постановено по в.т.дело № 163/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: