3
гр. д. № 497/2012 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 695
София, 03.08.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 497/2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. С. Ц. е подала касационна жалба срещу решение от 13.03.2012 г. по гр. д. № 23/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 3189/2011 г. на Плевенски РС, с което е допуснато да се извърши делба на недвижим имот представляващ апартамент № 12, с площ от 67.42 кв. м., в бл. „Б.”, в [населено място], с адм. адрес [улица] идентиф. 56722.660.313.2.12 между касаторката и В. С. Д. при квоти ? за касаторката и ? за В. Д.. К. довод е за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при отхвърляне като погасено по давност искането за намаляване на дарствено разпореждане, направено от наследодателите в полза на В. Д.. Относно допускането до касационна проверка се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по разрешения въпрос дали с предявяването на иск за делба на същия имот през 2006 г. е прекъснат давностният срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗН, след като производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от касаторката със съгласието на ответника по него В. Д..
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че не е налице релевираното основание за допускане касационна проверка по него.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторката е предявила срещу В. Д. иск за делба на описания имот, придобит от тях на основание наследствено правоприемство от родителитге им Ц. Д., починала 2004 г. и С. Д., починал през 2009 г. Преди смъртта си наследодателите са се разпоредили с имота в полза на сина си чрез дарение, за което е съставен н. а. № 43, т. ІІ, н. д. № 243/1995 г. Дарението е отменено до размер на ? по предявен от дарителя С. Д. иск с влязло в сила решение от 09.07.2007 г. по гр. д. № 55/2007 г. на Пл РС. Касаторката, ищца по иска, е предявила и иск за намаляване дарственото разпореждане на майка й до размера на запазената й част на основание чл. 30 ЗН.
След анализ на доказателствата съдът е намерил иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за неоснователен като погасен по давност, която е започнала да тече от 17.10.2004 г., датата на откриване наследството на Ц. Д.. Приел е, че давностния срок не е прекъснат с предявяване на иска за делба през 2006 г. от касаторката на основание чл. 116, б. б ЗЗД, след като той не е приключил с уважаването му, а с прекратяване производството по него, поради оттегляне на иска по взаимно съгласие на страните. Като е съобразил извършеното дарение на ? от имота в полза на съделителя С. Д., е определил правата на страните в съсобствеността в размер на ? ид. ч. за касаторката и ? ид. ч. за ответника по иска.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по въпроса прекъсната ли е давността на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД за предявяване на искането за намаляване дарственото разпореждане до размера на запазената част. При точно прилагане на закона е прието, че предявяването на иск за делба на съсобствения по наследяване имот не е прекъснало започналата да тече от 17.10.2004 г. давност за предявяване на иска за намаляване на дарственото разпореждане до размера на запазената част на касаторката, тъй като делото не е завършило с постановяване на позитивно решение.
Нормата е ясна е не се налага тълкуването й. По прилагането й е формирана многобройна и последователна практика, която не се налага да бъде променяна. Поставеният в изложението въпрос, от значение за изхода на спора, е решен в съответствие с нея.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 13.03.2012 г. по гр. д. № 23/2012 г. на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: