3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 695
С., 04.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1655/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район „В. В.” при Община [населено място] против въззивно решение № 2038 от 06.11.2012 г. по гр. дело № 3140/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3735 от 06.08.2012 г., изменено на основание чл. 248 ГПК с определение № 12575 от 04.09.2012 г. по гр. дело № 4900/2012 г. на Варненски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Е. И. Б. извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 027 от 02.03.2012 г. на кмета на Район „Вл. В.” при [община] и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност Главен експерт „Поземлена реформа” и в частта, с която [община] – Район „Вл. В.” е осъден да заплати на Е. И. Б. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2842,22 лв. за периода 02.03.2012 г. – 04.07.2012г.; отменил е решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата 2842,22 лв. до 3492,50 лв. за периода 05.07.2012 г. – 02.09.2012 г. и осъдил [община], Район „Вл. В.” да заплати на Е. И. Б. още 650,28 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 05.07.2012 г. до 02.09.2012 г. към присъдените 2842,22 лв. или общо 3492,50 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 11.04.2012 г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса, дали може да се уважат искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, когато работодателят действа в условията на обвързана компетентност, без да е изложил съображения по така поставения въпрос във връзка с обжалваното решение. В останалата част изложението съдържа съображения за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които по естеството си представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата Е. И. Б. не представя писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Към поставения в изложението правен въпрос не са изложени съображения, но най-вероятно жалбоподателят е има предвид, че уволнението на ищцата е било предприето в изпълнение решение № 248-4 от протокол № 5/22.02.2012 г. на Общински съвет В., с което са одобрени промени в числеността и структурата на общинската администрация. Въпросът не е обуславящ за изхода на делото и няма отношение към решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете. В този смисъл не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение по поставения въпрос съдът е посочил, че взетите решение от Общински съвет – В., които се отнасят до Район „Вл. В.” подлежат на изпълнение от кмета, но това следва стане при спазване на материалния закон, в конкретния случай при спазване на изискванията на чл. 333 КТ предвиждащ предварителна закрила при уволнение на работник или служител по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата.
Ищцата е страдала от инсулинозависим захарен диабет и исхемична болест на сърцето, заболявания установени с експертно решение на ТЕЛК, с което е констатирана намалена със 76% работоспособност. Заболяванията попадат в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. и лицето се ползва от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Работодателят е следвало да поиска и получи предварително разрешение от Инспекцията по труда, а съгласно чл. 333, ал. 2 КТ да вземе й мнението на ТЕЛК преди уволнението на ищцата. Съдът е установил неизпълнение на посочените задължения от работодателя.
Ищцата е била член на КТ „Подкрепа” в Синдикална секция Район „Вл. В.”. В чл. 8, ал. 2 от К. е било предвидено, че при прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване на щата с работник или служител член на синдикатите – страна по този договор, уволнението следва да се предхожда от предварително писмено съгласие на съответния синдикален орган. Съдът е установил, че работодателят не е изпълнил изискването на чл. 333, ал. 4 КТ и не е поискал предварително съгласие на синдикалния орган в предприятието.
Неизпълнението на посочените законови изисквания за предварителна закрила при уволнението на ищцата е дало основание на съда да уважи исковете, независимо от обстоятелството, че длъжността на ищцата е била определена за съкращаване.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2038 от 06.11.2012 г. по гр. дело № 3140/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ