4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
С., 08,11,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 59/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ „ М. Д. – С. ІІ”-гр. Б. против решение №398 от 04.10.2010 г. по гр.д. №323/2010 г. на Благоевградски окръжен съд .
Ответникът по касация – О. – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез процесуалният си представител – адв. Б. е заявил, че „ решаването на повдигнатия правен спор, скрепено с изложените мотиви в касирания съдебен акт покрива напълно и кумулативно основанията по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК”, като е пояснено, че въззивния съд се е произнесъл с решение, постановено „ при нарушаване на материалния закон, съдопроизводствените правила и в противоречие с установената практика на ВКС както и с повдигнатия спор се засяга съществен материалноправен въпрос и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”. След това, под заглавие: „ доводите ни за допустимост на касационната жалба”, страната е разгледала своето разбиране за редовност на исковата молба, както и е изложила оплаквания за неправилно процедиране на съда. Направен е извод, че „ изложените в подкрепа на решението аргументи се явяват незаконосъобразни и необосновани и не засягат преценката на основателността на предявения иск, която би следвало да бъде извеждана от действителното правоотношение…”. Изложено още е и оплакване, че „ в този смисъл атакувания съдебен акт не съдържа анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност”. Посочено е, че се касаело за „необосновано произнасяне и не по съществото на спора”, като са развити и лаконични доводи в тази насока. В заключение е заявено, че във връзка с правилното квалифициране на спора от фактическа и правна страна е следвало да бъде взета предвид при решаване на делото практиката на ВКС, като са изброени съдебни актове, част, от които са приложени служебно. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК/посочени като текст от касатора/ уточнението, че въззивният съд се е произнесъл при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като не са отчетени изрично лимитивно изброените от закона хипотези при наличието, на чиито предпоставки се допуска касационно обжалване. Тези хипотези, обективирани от чл.280, ал.1 т.1 -3 ГПК не са обвързани от правилността на съдебния акт, както неправилно счита страната и в какъвто смисъл е изложила своите доводи за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е сочил нито един довод, свързан с предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата.Всичките доводи изложени по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК са свързани с оплакване за неправилност на акта- така квалифицирани и от касатора- като незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Не променя този извод и твърдението, че във връзка с правилното решаване на делото съдът трябвало да вземе предвид изброени актове на ВС и ВКС, тъй като и този довод е направен без обосноваване на относимостта му към изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице обсъжданото основание / в случая т.1 и 2, с оглед цитираните решения/, страната следва да постави правен въпрос, както и да посочи, конкретно съдебните актове, с които именно този въпрос е разрешен противоречиво. В случая не е поставен въпрос, нито е обоснована връзката на разглеждания правен спор с общо изброените решения, които и като цяло не разглеждат хипотези идентични с тази по обжалваното решение. Дори и да е основателно оплакването на касатора за това, че въззивния съд е постановил неправилно решение, с оглед въведеното факултативно обжалване на въззивните решения и в тази връзка императивното изискване за установеност на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящата инстанция не може да премине към разглеждане на спора по същество, след като страната не сочи каквито и да било доводи свързани с основанията за допускане на касационно обжалване, а и в случая съдебният акт е допустим и служебно такова не може да бъде допуснато.
Същото е относимо и към посоченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,което предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата.В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Благоевградски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №398 от 04.10.2010 г. по гр.д. №323/2010 г. на Благоевградски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: