О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр. София, 30.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 473 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 6.01.2010 год. по гр. д. № 719/2009 год. въззивният Добрички окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение от 23.06.2009 год. по гр. д. № 427/2007 год. на Балчишкия районен съд в частта му, с която е признато за установено несъществуването на право на собственост в полза на В. И. Я. върху част от ПИ № 3* по кадастралната карта на с. К., на площ от 269 кв. м. и прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение въззивният съд оставил в сила първоинстаницонното решение в частта му, с която е признато за установено по отношение на К. Д. К., че В. И. Я. не е собственик върху част от горния имот, идентичен на ПИ № 407 по плана на новобразуваните имоти на селищно образувание „П” в с. К., с площ от 221 кв. м., оцветена в жълт цвят по скицата /на л. 109 от първоинстанционното производство/, неразделна част от решението.
В потвърдителната му част въззивното решеине е обжалвано от ответникът В. И. Я., чрез пълномощника му адв. И, с оплаквания за недопустимост, респ. неправилността му поради нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост на изводите. Моли за обезсилването му в обжалваната част, евентуално за отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускане на касационното му обжалване с наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика – решения № № 1445 от 17.06.66 год. по гр. д. № 833/66 год. на І г. о. на ВС, 240 от 7.02.70 год. по гр. д. № 1582/69 год. на І г. о. на ВС, 1109 от 9.07.2003 год. по гр. д. № 1890/2002 год. на V г. о. на ВКС, 1019 по гр. д. № 519/95 год. на ІV г. о. на ВС, в които е прието, че правният интерес от водене на установителен иск е налице тогава, когато ищецът претендира самостоятелни права и владее имота. В настоящия казус ищецът е твърдял, че не притежава титул за собственост и не владее имота.
Касаторът поставя и материалноправен въпрос – наличието на сграда по смисъла на пар. 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, при предназначението й за сезонно ползуване без оглед на спазване на СПН при изграждането й, като се позовава на решение № 691 по гр. д. № 1515/2005 год. на ІV г. о. на ВКС /непредставено към изложението/, в което този въпрос е решен в противоречив смисъл.
Горните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивинят съд, касаторът ги свързва и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ищецът К. Д. К. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим в частта за площта от 221 кв. м., представляваща част от възстановения имот, попадащ в имота на ответника с № 4* с оглед предявяването му от лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, в редакцията в Д.в. бр. 68/99 год. Въз основа на експертните заключения е установено, че имотът на наследодателката на ищеца, върху който му е признато право на възстановяване на собствеността, включва част от имота по помощния план, записан на името на касатора, като ползувател, в процесната реална част от 221 кв. м. С оглед на това въззивният съд е приел, че защитата на правото на възстановяване на собствеността с последващо постановяване на заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, включва възможността за установяване, че имотът не може да бъде придобит от ответника, като ползувател, т. е налице е правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Този процесуалноправен въпрос относно допустимостта на отрицателния установителен иск в хипотезата на признато, но невъзстановено право на собственост, върху земи в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е в съгласие с трайната практика на ВКС, приемаща наличие на правен интерес от предявяването му. Разрешаването на този спор е от значение за произнасянето по административната процедура по възстановяване на собствеността и приключването й, тъй като последното се осъществява с издаване на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователно се поддържа от касатора противоречиво произнасяне по същия в представената съдебна практика, като такава по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /а не по т. 1 с оглед липсата на задължителен характер на същата/, тъй като представените решения са неотносими към настоящия казус, характеризиращ се със спецификата на признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя в терен, предоставен за ползуване на трети лица.
И по втория поставен въпрос относно наличието на сграда по смисъла на пар. 1в, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ не се обосновават поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е фактически и преценката на въззивния съд на събраните по делото доказателства, обусловила и направения извод, че съществуващата барака /бунгало/ не представлява сграда, по смисъла на закона, не може да бъде проверявана в настоящето производство. Не се обосновава нито противоречиво произнасяне по този въпрос в друго, влязло в сила решение /цитираното такова не е и представено от касатора/, нито значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По приложението на пар. 1в, ал. 3 ПЗР на ППЗСПП е налице и утвърдена съдебна практика, разпоредбата не е неясна или непълна, за да се налага тълкуването й по начин, различен от утвърдения такъв.
Поради това не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 4 от 6.01.2010 год. по гр. д. № 719/2009 год. на Добричкия окръжен съд, по подадената от В. И. Я. от гр. Д., чрез адв. И, касационна жалба против него в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: