О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр.София, 03.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 559/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на В. “К” ЕООД, гр. Д. срещу решение №9 от 17.02.2009г., постановено по в.гр.дело №1126/2008г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на дружеството срещу И. Д. И. за сумата от 7000 лв., представляваща заплатено възнаграждение по договор за изработка. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложението си към касационната жалба поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата И. Д. И. в писмен отговор счита касационната жалба за недопустима, като подадена извън срока по чл.283 ГПК и поради това, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на касационната жалба. Разписката с препис от въззивното решение са връчени на касатора на 11.03.2009г. чрез главния счетоводител на дружеството К. Ц. Едномесечния срок за обжалване на решението изтича на 13.04.2009г., който е първия присъствен ден след 11.04.2009г. – неприсъствен ден събота/ чл.60, ал.6 ГПК/. Към делото има приложен пощенски плик с печат с дата 9.04.2009г. на пощенски клон гр. Г., с подател касатора. На основание чл. 62, ал.2 ГПК срокът по чл.283 ГПК следва да се счита за спазен.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие както на първата и основна предпоставка, така и на допълнителна по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.3 във връзка с чл.265, ал.2 ЗЗД за връщане на сумата от 7500 лв., като получена на отпаднало основание – развален договор за изработка поради изпълнение на възложената работа с недостатъци, които я правят негодна да изпълнява предназначението си. За да отхвърли искът за сумата от 7000 лв., въззивният съд е приел, че от техническата експертиза не се установява по един несъмнен начин констатираните недостатъци при изпълнението на ремонта на покрива, да представляват такова отклонение от поръчаното, че работата да се окаже изцяло негодна за използване. Съдът е констатирал противоречие в изводите на техническата експертиза за полезността на отделно извършени работи при ремонта на покрива и дали могат да се ползват или следва да бъдат отново извършени, и като е приложил правилото за разпределение на доказателствената тежест е приел, че ищецът не е доказал по категоричен и несъмнен начин правото си да развали договора за изработка, респ. да претендира на това основание възстановяване на платената на ответника сума по изпълнението му.
Като основен за спора материалноправен въпрос касаторът сочи обсъждане на хипотезите по ал.1 и ал.2 на чл.265 ЗЗД когато възложената работа по договора за изработка е изпълнена с недостатъци. Така формулиран въпросът е твърде общ, тъй като в цитираните текстове на закона са регламентирани различни права на възложителя по договора за изработка при некачествено изпълнение на възложената работа. В този смисъл следва да се приеме, че касаторът не е изпълнил задължението по чл.280, ал.1 ГПК да формулира матералноправния или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото и който е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД. Материалноправният или процесуалноправен въпрос, от решаващо значение за изхода на делото, е винаги специфичен за конкретното дело. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за правния въпрос и допълнителните три предпоставки на закона. В случая изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа изложение на фактите и доказателствата по делото, твърдение за неправилна преценка на заключението на техническата експертиза от въззивния съд и като последица неправилно приложение на материалния закон. Не е налице втората предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради липсата на обективен идентитет с представените ксерокопия на решения на ВКС. Решение №972 от 23.11.2005г. по гр.дело №264/2005г. на ТК съдържа произнасяне по въпроса за формата на договора за изработка и какви доказателства са допустимо за доказването му. Въззивното решение не противоречи на решение №431 от 7.06.2006г. по т.дело № 1025/2005г. на ТК ІІ т.о., тъй като преценката дали недостатъците са толкова съществени, че извършената работа е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, е направена въз основа на конкретните факти и доказателства по всяко от делата. Касаторът не е изложил аргументи по втората допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма/ чл. 265, ал.2 ЗЗД/ да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на резултата от касационното обжалване и направеното от ответника по касация искане по чл.80 ГПК, следва да му се присъдят документираните разноски в размер на 600лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9/17.02.2009г., постановено по в.гр.дело № 1126/2008г. на Великотърновския окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА В. “К” ЕООД, гр. Д. да заплати на И. Д. И. от гр. В. разноски в размер на 600лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: