О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
гр.София, 06.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 595/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. А. от гр. Н. срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 30.03.2009 год. по в.гр.дело № 117/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Районен съд гр. Н. № 224/09.01.2009 год. по гр.дело № 342/2008 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу О. Н. З. иск за сумата 3 260 лева, представляваща възнаграждение по договор за възлагане на ликвидация на „И”ЕАД, гр. Н. З. , сключен на 31.01.2007 год. на основание решение на Общинския съвет № 750/27.12.2006 год., с което е назначен М. А. за ликвидатор на дружеството.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и в частност решението на Общинския съвет за изплащане на определеното възнаграждение на ликвидатора, което е довело до погрешния краен извод, че задължено лице към касатора-ищец е търговското дружество /в ликвидация/, а не О. , въпреки факта, че същото е със 100% общинско имущество. Не е обсъдена според жалбоподателя и поддържаната от него хипотеза за встъпване в дълг по чл.101 ЗЗД, намираща приложение в конкретния случай, при което положение ответникът се явява солидарен длъжник по смисъла на закона.
В допълнително изложение към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и без да е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос касаторът поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС и закона, позовавайки се на приложените към жалбата р. № 1152/05.08.2002 год. по гр.дело № 2032/2001 год. на ВКС-V г.о. и три броя решения на Върховния административен съд, както следва: р. № 3134/07.04.2002 год. по адм.дело № 338/2004 год.-петчленен състав; р. № 11891/17.12.2003 год. по адм.дело № 8601/2003 год. на ІІІ отд. и р. № 5027/02.06.2004 год. по адм.дело № 1999/2004 год. на ІІІ отд.
Ответникът по касационната жалба О. Н. З. поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не по приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Районен съд-Н. З. , с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу О. Н. З. иск за заплащане на сумата 3 260 лева, представляваща дължимо възнаграждение в качеството му на ликвидатор на общинското дружество „И”ЕАД, гр. Н. З. за периода м.януари 2007 год. до м.май 2008 год., когато е бил освободен. По делото е безспорно установено, че през процесния период ищецът е изпълнявал задълженията си на ликвидатор по силата на договор за възлагане на ликвидацията на „И”ЕАД, сключен на 31.01.2007 год. въз основа на решение № 750/27.12.2006 год. на Общински съвет гр. Н. З. , с което е избран за ликвидатор. В т.8, ал.2 от договора, подписан от кмета на общината е посочено, че определеното на ликвидатора възнаграждение е за сметка на общинското дружество.становено е също от заключението на назначената експертиза, че по изплащателните ведомости на дружеството е начислено дължимото възнаграждение на ищеца в размер на 2 707,32 лева /след приспадане на дължимия данък по ЗОДФЛ/, която сума стои открита по баланса на дружеството по счетоводна сметка 421-персонал. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че дължимото възнаграждение на ликвидатора следва да бъде изплатено от средствата на обявеното в ликвидация общинско дружество „И”ЕАД, а не от бюджета на Общинския съвет, както е предвидено в договора за възлагане на ликвидация, тъй като облигационните отношения са възникнали и съществували между ищеца и търговското дружество, а Община-Н. З. няма преки задължения към ищеца за изплащане на задължение, произтичащо от този договор. Прието е също, че даденото от ОбС Н. З. съгласие за изплащане на възнаграждението с решение № 121/на което се позовава ищеца/ не ангажира О. по така сключения договор, нито е налице солидарно задължение тъй като липсват елементите на фактическия състав на чл.101 ЗЗД за встъпване в дълг – няма постигнато съглашение с кредитора или длъжника за това.
При тези фактически данни същественият за изхода на спора материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е, че задължението за изплащане възнаграждението на ликвидатора е на обявеното в ликвидация търговско дружество, съобразно сключения договор, независимо от факта, че назначаването на ликвидатора е извършено от Общинския съвет, който е определил и размера на дължимото възнаграждение. Така поставения въпрос е решен от съда в съответствие с действуваща нормативна уредба и постоянната съдебна практика, която е в смисъл, че при едноличните акционерни дружества с общинско имущество, правата на едноличния собственик на капитала /в случая О. Н. З./ се упражняват от Общинския съвет, който решава въпросите от компетентността на Общото събрание – чл.219, ал.2 ТЗ вр. с чл.21, т.9 от ЗМСМА и чл.8, ал.1 ЗОб. С. В тази връзка действията на Общинския съвет по назначаване на ликвидатор, определяне на възнаграждението му и сключения въз основа на това решение договор за възлагане на ликвидация на „И”ЕАД са извършени в качеството му на орган, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала, заместващ ОС на дружеството – чл.221, т.9 вр. с чл.219, ал.2 ТЗ, поради което ангажират самото търговско дружество. Неправилно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл.101 ЗЗД, която в случая не намира приложение, тъй като не са налице предвидените в закона условия за встъпване в дълг от страна на О. Н. З..
Неоснователно е позоваването на касатора на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по така поставения материалноправен въпрос обусловил крайния изход на делото. Приложеното към жалбата решение № 1152/05.08.2002 год. по гр.дело № 2032/2001 год. на ВКС-V г.о. е неотносимо към поставения съществен правен въпрос, тъй като касае приложението на чл.101 и чл.102 ЗЗД, които не намират приложение в конкретния случай. Останалите три решения са постановени по административни дела от различни състави на Върховния административен съд, поради което не обосновават твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 30.03.2009 год., постановено по в.гр.дело № 117/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: