3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
С., 12.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1169 / 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2720 от 24.08.2009 г. по гр.д.№ 1352/ 2007 г. на районен съд- Р., оставено в сила с решение № 73 от 11.05. 2010 г. по гр.д.№ 1069/2009 г. на окръжен съд Б. е отхвърлен иска, предявен от Ю. В. против Д. А. С., И. А. С. и М. А. С. с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и предмет- установяване на обстоятелството, че собственик на една нива от 0,8 дка в м. „Б. река”, землището на [населено място] е била наследателката на ищеца Ф. Ю. В., б.жител на [населено място], починала през 1972 г.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита че е доказал претенцията си, като е установил със свидетелски показания, че наследодателката му е придобила имота по давност, като необходимият давностен срок от 20 години е бил изтекъл към момента на образуване на ТКЗС през 1956-58 г.
Относно допустимостта на касационното обжалване ищецът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречива практика на съдилищата и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по правните въпроси, разрешени от въззивния съд, а именно процесуалноправният въпрос за задължението на съда да посочи съображения защо не дава вяра на някои свидетели, които приема за недостоверни и да ги прецени в съвкупност с останалите доказателства по делото, както и по материалноправния въпрос относно фактическия състав на придобивната давност. Поддържа в рамките на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, че от значение за точното прилагане на закона е произнасянето от ВКС по въпросите как и по какъв начин, с какви доказателства следва да се установява началния и крайния момент на давността и същият изрично ли следва да е посочен от свидетелите или би могло да бъде определяем и извлечен от показанията им.
В подкрепа на твърдението за противоречива съдебна практика по процесуалния въпрос касаторът представя р.№ 70 от 3.ХІ.1980 г. по гр.д.№ 65/80г. на ОСГК, р.№ 1156 от 5.04.1979 г. по гр.д.№ 595/ 79 г. на ІІ г.о., р.№ 195 от 30.03.2009 г. по гр.д.№ 6291/2007 г. на ІІ г.о., а по материално правния въпрос- р.№ 131/ 25.02.2004 г. по гр.д.№ 527/ 2003 г. на ІІ т.о. и р.№ 1311/ 23.04. 2009 г. по гр.д.№ 548/ 2007 г. на районен съд- Р..
Ответниците не изразяват становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По повод възникналия материалноправен спор във връзка с възстановяване на земеделските земи ищецът е поддържал, че процесният имот- нива от 0, 8 дка, към момента на образуване на ТКЗС е била собственост на неговата наследодателка Ф. Ю. В. и е посочил като придобивно основание давностно владение в продължение на повече от 20 години, съгласно чл.34 от отменения Закон за давността. В подкрепа на претенцията си ищецът е посочил гласни доказателства и са разпитани св. А. Р., С. Х. и М. Свиря, а също и двама свидетели, посочени от ответниците. След обсъждане на техните показания и доводите и възраженията на страните, съдът стигнал до извода, че не е установено наследодателката на ищеца да е упражняла в продължение на 20 години преди образуване на ТКЗС трайна фактическа власт върху имота с намерение да го владее за себе си спокойно, явно и необезпокоявано, което е довело и до отхвърляне на иска.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че по поставените от касатора материалноправни и процесуални въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В съответствие с установената съдебна практика, в какъвто смисъл са и представените решения на състави на ВС и ВКС по конкретни дела, възивният съд е обсъдил свидетелските показания и е изложил съображения относно това кои счита за достоверни и кои не и кои факти приема за установени въз основа на тях. Отхвърлянето на иска не е резултат на противоречива съдебна практика по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, а е в зависимост от установените по делото фактически обстоятелства, включително и относно елементите от състава на придобивната давност- начален и краен срок на владение, упражняване на фактическата власт за определен период от време и наличието на намерение за своене. По приложението на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, както и по въпроса за давността като способ за придобиване на вещни права върху недвижими имоти е налице утвърдена съдебна практика, която допуска срока на владение да се определи не с точно фиксирани дати, а като производен от други факти, установяващи изтичането му и доказването на които може да стане с всички доказателствени средства, най-често със свидетели. В случая свидетелите са установили, че началото на владението е около 1951-52 г., поради което до образуване на ТКЗС не е изтекъл необходимият 20 годишен срок и затова искът е отхвърлен.
По отношение на представеното решение на РС- Разлог следва да се посочи, че няма данни да е влязло в сила, поради което и съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС не се включва в понятието за съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 11.05. 2010 г. по гр.д.№ 1069/2009г. на окръжен съд Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: