3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр. София, 16.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3645 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] срещу определение № 435 от 27.06.2013г. по ч. т. дело № 2227/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] срещу определение № 414 от 18.02.2013г. по ч. гр. дело № 4025/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че определението на САС подлежи на касационно обжалване поради това, че първоначалният предмет на атакуване е акт на окръжния съд като първа инстанция по искове с цена по 100 000 евро за всеки от ищците и поради намаляване на размера на исковете СГС е следвало да се произнесе и по искането на ответника по исковата молба за присъждане на разноски. Цената на исковете е над минималния размер по чл. 280, ал. 2 ГПК и конкретният материален интерес на производството по чл. 248 ГПК също е над сумите по чл. 280, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВКС, ТК, І т. о. за произнасяне по частната жалба.
Ответниците Р. Г. Т., Д. Г. Т. и Д. Василева Н. чрез процесуалния си представител адв. А. Г. оспорват частната жалба, поддържат становище за правилност и законосъобразност на определението и излагат доводи, че меродавна за преценката за допустимостта на касационното обжалване е цената на претенцията към момента на депозиране на касационната жалба пред ВКС. Релевират доводи за липса на предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като делото не е прекратено и определението, с което е изпратено по компетентност на СРС не слага край на производството, а делото продължава в първата съдебна инстанция. Ответниците молят определението на ВКС да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу определение № 414 от 18.02.2013г. по ч. гр. дело № 4025/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение от 27.08.2012г. по гр. дело № 3071/2008г. на СГС, ГК, І-5 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за изменение в частта за разноските на постановеното протоколно определение от 23.05.2012г., ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че частната касационната жалба е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че определението за разноски се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това, че след намаление на цената на предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК до размер на 1 000 лв. за всеки от ищците и изпращане на делото по подсъдност на районния съд решението, което ще постанови СРС ще подлежи на двуинстанционно разглеждане съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, е направен извод за необжалваемост на постановеното от САС определение.
Определението е правилно, съобразено със закона и е обосновано. Разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично предвижда реда за обжалваемост на определението за изменение на решението в частта за разноските, а именно по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение и в хипотезата на присъждане на разноски при прекратяване на производството на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, респективно изменение на определението за разноски, като релевантният момент за определяне на обжалваемостта е размера на иска към момента на прекратяване на производството, включително при частично прекратяване на производството поради оттегляне на предявените искове над определен размер.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, 1поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 435 от 27.06.2013г. по ч. т. дело № 2227/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.