8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
[населено място], 19.08.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №41/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК във вразка сд чл.613а, ал.1 ТЗ.
Образувано е по две касационни жалби:1. [фирма], представлявана от пълномощника юрисконсулт Л. М. и 2. [фирма], представлявано от ИД Р. Г. и адв. Я. М. САК срещу решение № 1191 от 6.06.2014г., постановено по в.т.д.№ 381/ 2014 г. на Софийския апелативен съд, пети състав., с което е потвърдено решение №200 от 16.12.2013г., постановено по т.дело №24/2013г. на Софийския окръжен съд.
Касаторът [фирма] обжалва решението на САС, с което е потвърдена началната дата на неплатежоспособност 1.05.2012г. Касаторът счита, че началната дата на неплатежспособност е 19.10.2012г. Релевира оплаквания за незаконосъобразност на решението. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК касаторът се позовава на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по пет въпроса: 1. Допустимо ли е съдът д определи началната дата на неплатежоспособност на база първо установено по основание и размер задължение без да има установени данни за показателите за неплатежоспособност на длъжника за същата календарна година, единствено базирайки се на финансовите показатели за предходната календарна година. Поддържа, че съдът е постановил началната дата на неплатежоспособност без да са изследвани финансовите показатели за първото полугодие и без да е отчетен факта , че основният кредитор О. АД към този момент не е имал изискуеми вземания и които едва след осчетоводяването им като предсрочно изискуеми /19.12.2012г./ формират 67.16% от краткосрочните задължения на длъжника към 31.12.2012г. 2. Може ли съдът да определи дата на неплатежоспособност при наличие на безспорни доказателства, от които да се установява, че длъжникът не е неплатежоспособен към 1.05.2012г., а едва 5месеца по – късно, когато вземанията на О. стават краткосрочни задължения и служат като стойност за определяне на размера на всички краткосрочни задължения, респ. на състоянието на неплатежоспособност 3.Допустимо ли е съдът да постанови по-ранна дата на неплатежоспособност, ползвайки стойности на коефициентите за ликвидност формирани пет месеца по – късно от датата 1.05.2012г. 4. Имат ли значение за началната дата на неплатежоспособност извършените след тази дата плащания на значителна стойност, надхвърлящи претенцията на молителя по чл.625 ТЗ. 5.Извършените след определената дата на неплатежоспособност плащания на значителна стойност не са ли индиция за временни затруднения за плащане на задълженията, които изключват трайния характер на невъзможността за погасяването им.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника адв. А. В. заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване тъй като поставените въпроси от О. АД не са обусловили правната воля на съда при определяне на началната дата на неплатежоспособност, както и специалното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото касаторът не е обосновал необходимост от промяна и осъвременяване на установената задължителна съдебна практика по конкретно формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се произнесъл и който да се явява от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касаторът [фирма] обжалва решението, с което е открито производство по несъстоятелност, поради отсъствие на предпоставките на чл.630 ТЗ, алтернативното искане е да се приеме за начална дата на неплатежоспособност 31.12.2012г. Формулира въпрос при допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК: Дали спирането на едно единствено плащане по търговска сделка е достатъчно да обоснове наличието на неплатежоспособност към датата на спиране на това плащане, независимо от възможността на дружеството да го обслужва и от доказания факт на обслужването на други плащания в по-голям от неговия размер, след датата на забавата на това плащане?
В отговор на касационната жалба О. АД заявява становище, че дружеството, по отношение на което банката се явява кредитор действително е изпаднало в неплатежоспособност и в невъзможност да погасява задълженията си към банката, след като кредитите са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 18.10.2012г.
[фирма] счита касационната жалба на [фирма] за неоснователна. Поддържа, че съдът не е допуснал нарушение на чл.608 ТЗ при преценка на материалните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството длъжник, както и че е съобразена задължителната съдебна практика при приложение на закона.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.633, ал.1 ТЗ срещу решение на въззивен съд от страни в процеса, които отговарят на изискванията на чл.284, ал.3, ГПК, поради което са процесуално допустими.
САС е приел, че [фирма] е в състояние на неплатежоспособност от 1.05.2012г., датата на най-ранното изискуемо задължение на дружеството към кредитора [фирма] , към която дата е изпаднало в състояние на невъзможност да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, което според заключението на ССЕ следва да бъде преценявано като трайно, обективно и необратимо състояние на неплатежоспособност на длъжника. Като е съобразил т.7 на допълнителното заключение на ССЕ и констатацията, че още към 31.12.2011г. коефициентът на финансова задлъжнялост на дружеството е с показател 1.97, сочещ, че задълженията многократно надвишават собствения капитал, достигнал отрицателна величина през следващите изследвани от ССЕ периоди 20.02.2013г., 31.03.2013г. и 31.08.2013г. Обстоятелството, че след тази дата са извършени частични плащания спрямо отделни кредитори, чийто общ размер не надвишава и един процент от общите задължения на дружеството не променя извода за датата на неплатежоспособност, тъй като не датата на последното плащане е меродавна, а възможността длъжникът да изплаща текущите си задължения. Съдът не е споделил доводите на О. АД и [фирма], че идва на 18.10.2012г., респ.31.12.2012г. длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, доколкото ССЕ е установила, че показателите за ликвидност, финансова задлъжнялост и автономност са били под референтните стойности. В задължение на двлъжника е било да установи, че не само е извършил погасяване на задължения след определената дата, а да установи, че обективното му състояние е било такова, даващо му възможност да не е неплатежоспособен, каквито доказателства не се установява да са събрани.
По изложението на касационните основание по чл.280, ал.1 ГПК:
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства.
От двете касационни жалби първа ще бъде разгледана касационната жалба на [фирма], тъй като дружеството обжалва въззивното решение освен за определената началната дата на неплатежоспособност и в частта, с която е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
По въпроса Спирането на едно единствено плащане по търговска сделка достатъчно ли е да обоснове наличието на неплатежоспособност към датата на спиране на това плащане, независимо от възможността на дружеството да го обслужва и от доказания факт на обслужването на други плащания в по-голям от неговия размер, след датата на забавата на това плащане, касаторът поддържа противоречие с решение №115 по т.дело № 169/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №64 по гр.дело № 466/2004г., решение №549 по т.дело № 239/2008г. Според настоящия състав на ВКС, ТК формулираният материалноправен въпрос не е коректно поставен, тъй като изводът на съда, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност, не е направен само въз основа на спирането на плащането на задължението на един от кредиторите. В съответствие с цитираната от касатора съдебна практика САС е приел, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние и възможността длъжникът да изпълни паричното си задължения по търговска сделка, следва да се прецени с оглед на цялостното му финансово състояние, съобразно задълженията към всички кредитори, като при преценка дали имуществото на длъжника е достатъчно да покрие задълженията му следва да се извърши съпоставка между стойностите на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения , т.е. с имуществото, което е бързо ликвидно. Спирането на плащанията е индиция за неплатежоспособност, но само по себе си не е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, ако бъде оборена презумцията на чл.609, ал.2 ТЗ чрез доказване способността на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения. След като е съобразил релевантните доказателства, основното и допълнително заключение на ССЕ, съдът е приел, че дружеството – жалбоподател е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Показателите за обща, бърза и незабавна ликвидност /като водещи показатели/ са дали основание на съда да приеме, че дружеството не може да покрие текущите си задължения.
За определяне на началната дата на неплатежоспособност е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото му икономическо състояние и момента когато длъжникът е спрял плащанията. Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособност следва да бъде определена като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужване на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане на определен кредитор съобразно настъпил конкретен падеж. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца за изпълнява задълженията си / решение №90 по т.дело № 1152/2011г. на ВКС, ТК, Іт.о., решение №44 по т.дело № 983/2011г. на ВКС, ТК, Іт.к., решение №33 по т.дело № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./ Съдът се е позовал на т.7 на допълнителното заключение на ССЕ. Към 31.12.2011г. според констатацията на вещото лице, коефициентът на финансова задлъжнялост е бил с показател 1.97, което сочи, че задълженията многократно надвишават показателите собствения капитал, който в следващите изследвани периоди: 20.02.2013г., 31.03.2013г. и 31.08.2013г. е достигнал отрицателна величина. С оглед на съществуващата задължителна съдебна практика на ВКС, по смисъла на т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не се обсъжда каузалната съдебната практика при действието на отм. ГПК по същите въпроси.
В обобщение не са налице изисквания на закона за допускане на решението на САС до касационно обжалване.
По касационната жалба на О. АД:
По първия материалноправен въпрос : Допустимо ли е съдът да определи началната дата на неплатежоспособност на база първо установено по основание и размер задължение без да има установени данни за показателите за неплатежоспособност на длъжника за същата календарна година, единствено базирайки се на финансовите показатели за предходната календарна година. Така формулиран въпросът не е коректно поставен. В обстоятелствената част на решението, САС е приел, че началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според установеното в процеса спиране на плащанията към отделен кредитор на непогасено изискуемо задължение с характеристиките по чл.608 ТЗ, с най-ранен падеж, което да е последица от влошаване на икономическото състояние на длъжника и от настъпилата трайна невъзможност да погасява задължението към кредиторите си. Началната дата на неплатежоспособност трябва да се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Изводите на въззивния съд за критериите за установяване на началната дата на неплатежоспособност не са в противоречие с влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд, доколкото в същото също е прието, че за да бъде установена началната дата на неплатежоспособност съдът по несъстоятелността трябва да установи две кумулативни предпоставки : посочена или установена дата на спиране на плащанията и анализ на икономическото състояние на длъжника в този момент. Като твърдение за неправилност на въззивното решение, касаторът поддържа по тази точка, че съдът не е изследвал финансовото състояние на дружеството – длъжник към датата 1.05.2012г. и че без да отчете, че основния кредитор към този момент не е имал изискуеми вземания. Вещото лице е давало заключение по въпроси за размера на вземането на банката, наложените обезпечения по договорите за кредит и кредитни линии, за размера на погасените изискуеми парични задължения от дружеството след 19.10.2012г и други въпроси, но не и по този поставен в касационното производство. Вещото лице е работило въз основа на представените му от длъжника баланси, счетоводни и финансови отчети, оборотни ведомости, представени му от О. АД данни за сключени договори и наложени обезпечения и др. Едва в касационната жалба касаторът прави този довод. От становището на О. АД по касационната жалба на [фирма] е видно, че банката е предоговорила кредитни линии с дружеството длъжник след 1.05.2012г., определена като дата на неплатежоспособност, а по – късно на 18.10.2012г. е направила кредитите предсрочно изискуеми. Твърдението не е аргументирано с конкретни факти, такъв довод не е правен пред въззвния съд, нито при приемане на ССЕ. Д. е относим към събирането на доказателства по делото за доказване на началната дата на несъстоятелност. Въпросът е фактически и като такъв не може да обоснове извод за допускане решението на САС до касационно обжалване, както по основния, така и по допълнителния критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По така формулирания въпрос не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК тъй като по въпроса за началната дата на неплатежоспособността има установена съдебна практика, която е задължителна за съдилищата. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице когато произнасянето по релевантен за спора правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Недопустимо е допускането на въззивното решение по критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК да бъде обосновавано с неустановени по делото факти, с оглед на дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по тълкуване на закона..
2. Може ли съдът да определи дата на неплатежоспособност при наличие на безспорни доказателства, от които да се установява, че длъжникът не е неплатежоспособен към 1.05.2012г., а едва 5 месеца по –късно, когато вземанията на О. АД стават краткосрочни задължения и служат като стойност за определяне на размера на всички краткосрочни задължения, респ. на състоянието на неплатежоспособност. Въпросът е изцяло обусловен от установените по делото факти, поради което не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с оглед на изложеното по първия въпрос по приложението на закона.
3. Допустимо ли е съдът да постанови по-ранна дата на неплатежоспособност, ползвайки стойности на коефициентите за ликвидност формирани пет месеца по – късно от датата 1.05.2012г.? Въпросът не е коректно поставен и не отразява мотивите на съда при аргументиране на становището му за определената начална дата на неплатежоспособност. Съдът се е позовал на високия коефициент на финансова задлъжнялост на дружеството към 31.12.2011г. който е 1.97. На базата на този висок показател / същият коефициент финансова задлъжнялост за следващите изследвани периоди за 2013г. е отрицателна величина/ е дало основание на съда да приеме, че към датата 1.05.2012г. дружеството е в невъзможност да погасява задълженията си към кредиторите. Прието е, че в тежест на длъжника е да установи не само, че е погасявал задължения след определената от съда дата, а да установи, че обективното му състояние е било такова, даващо възможност да не е неплатежоспособен, каквито доказателства за такова състояние според САС не са събрани. С оглед на обстоятелството, че изводът на съда за определената дата на неплатежоспособност е направен чрез обсъждане доказателствата по делото, не се обосновава критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Има установената съдебна практика за предпоставките, които трябва да са налице при определяне на датата на неплатежоспособност, която не се налага да бъде променяна.
4. Имат ли значение за началната дата на неплатежоспособност извършените след тази дата плащания на значителна стойност, надхвърлящи претенцията на молителя по чл.625 ТЗ. 5. Извършените след определената дата на неплатежоспособност плащания на значителна стойност не са ли индиция за временни затруднения за плащане на задълженията, които изключват трайния характер на невъзможността за погасяването им? Четвъртият и петият въпрос всъщност поставят въпрос за значението на извършените от длъжника плащания на кредитор след определената начална дата на неплатежоспособност. САС е приел, че в случая с доказателствата по делото дружеството не е оборило презумцията на чл.608, ал.3 ТЗ, че длъжникът може да е неплатежоспособен, независимо, че е изплатил изцяло или частично свои задължения спрямо отделни кредитори. Верността на тези изводи не може да бъде проверявана във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй тя налага преценка на установените от съда факти, което е недопустимо съгласно дадените в т.1 на ТР №1/20109г. разяснения по приложението на чл.280, ал.1 ГПК. Изложеното дава основание да се приеме, че формулираните въпроси не обосновават общото и допълнително основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
С оглед на касационното обжалване разноски не се присъждат на касаторите. Дружеството . [фирма] не представя доказателства за направени разноски за касационното обжалване, поради което такива не се присъждат.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1191 от 11.06.2014 г. , постановено по в.т.д.№381/2014 г. на Софийския апелативен съд,т.о., трети състав.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: