5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр. София, 20.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1729 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, преставлявано от адв. Д. С. срещу решение № 90 от 20.04.2017г. по в.т.д. № 9/2017г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 97 от 30.09.2016г., поправено с решение № 146 от 28.12.2016г., по т.д. № 392/2016г. на Шуменски окръжен съд в частта му, с която е определена начална дата на неплатежоспособността – 27.07.2016г., е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е немотивирано, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да изследва рязкото влошаване на икономическото състояние на дружеството при влизане в сила на 4 бр. наказателни постановления, издадени от Инспекцията по труда, свързани с възникнала трудова злополука, от която е започнало разпадане на едно добре работещо производствено предприятие. Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид, че дружеството е извършвало плащания и след 31.12.2014г., както и че е извършвало стопанската си дейност и през 2015г., през която е погасило всичките си задължения към персонал, контрагенти, кредитори и единствените задължения, които са останали след това, за задължения по влезлите в сила наказателни постановления. Сочи, че от експертизата се установява, че последното плащане на кредитор е извършено на 18.06.2015г., което би могло да се определи и като начална дата на неплатежоспособността. Излага съображения, че използването на финансовите коефициенти е полезно и лесно за употреба средство при вземане на инвестиционно решение, но не и за целта на определяне на датата, от която ще настъпи или би настъпила неплатежоспособността, както и че данните от ГФО не могат да дадат информация в кой точно момент е настъпило последно плащане и кога е възникнало определено задължение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. При определяне на началната дата на неплатежоспособност трябва ли съдът да извърши анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, да вземе предвид всичките му задължения и това от кой момент той е в невъзможност да плаща задълженията си поради цялостното си финансово състояние и това да се извърши въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително и онези предпоставки, довели до трайната невъзможност да обслужва своите задължения?
2. Правилно ли е решаващият съд при определяне на началната дата на неплатежоспособността да приеме само извода от изслушаната по делото експертиза досежно балансовите дати на финансово-икономическия анализ и да изгради решаващите си изводи само въз основа на нея, без да бъде обследвано последващото финансово състояние на предприятието, до един по късен период, от който ще настъпи действителното състояние на неплатежоспособност?
3. Допустимо ли е съдът да не изложи мотиви към извода си защо към определена дата приема, че цялостното икономическо състояние на длъжника е такова, което го характеризира като неплатежоспособен?
4. Допустимо ли е съдът да не анализира икономическата дейност след балансовите дати от експертизата, въпреки че в същата има данни за това и да определи такава начална дата на неплатежоспособността, водеща до непоправими последици на трети добросъвестни лица?
Твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като цитира част от мотивите на съда и въз основа на тях извежда, че началната дата на неплатежоспособност в никакъв случай не би могла да съвпада с балансовата на един отчетен период, а следва да бъде резултат на един по-задълбочен анализ на финансовото състояние на дружеството, с цел да се избегне увреждането на интересите на трети добросъвестни лица.
Ответникът Национална агенция по приходите не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени частично първоинстанционното решение и да определи друга начална дата на неплатежоспособност, е обсъдил обявените в търговския регистър но партидата на дружеството годишни финансови отчети от 2014г. насам, представените с молбата за откриване на производство по несъстоятелност, с въззивната жалба и в съдебно заседание писмени доказателства, както и заключенията на приетите в първата инстанция и от въззивния съд съдебно-счетоводни експертизи. Приел е, че по баланса към 31.12.2015г. дружеството няма записани никакви активи, както текущи, така и нетекущи; че същото е преустановило стопанската си дейност през 2015г., като последен документ за регистрирана продажба е от 18.06.2015г.; че по отношение на притежаваните от дружеството краткотрайни активи към 31.12.2014г. през 2015г. част от суровините и материалите са вложени в употреба, друга част са продадени като материали, а трета са обезценени; че вземанията не са събрани и са отписани от баланса на дружеството; че към 31.12.2015г. е намален значително размерът на задълженията на дружеството, като няма задължения над 1 г., краткосрочните задължения по баланса са в общ размер 11 000 лева и са само публични задължения – осигурителни и данъчни; че съществуващите към 31.12.2014г. задължения към персонала, към финансови предприятия и доставчици са погасени. Приел е, че годишният финансов резултат на дружеството за 2014г. е загуба в размер на 335 000 лева, изчислените от експерта коефициенти на ликвидност към 31.12.2014г. са съответно: коефициент за обща ликвидност – 0.93, за бърза ликвидност – 0.53, за незабавна ликвидност – 0.36 и за абсолютна ликвидност – 0.36. Отчел е действията на дружеството през 2015г., посочени в заключението, изразяващи се в обезценка на част от суровините и материалите и в последващо отписване на вземанията на дружеството като несъбираеми и е счел, че тези два факта сочат на допълнително намалена ликвидност на краткосрочните активи, неотчетена при изчисляването на коефициента, а наличните парични средства 30 000 лева са недостатъчни за покриване на съществуващите краткосрочни пасиви към тази дата. Въззивният съд е посочил още, че коефициентите на финансова автономност / задлъжнялост, макар и помощни, към 31.12.2014г. са с лоши стойности, като съотношението собствен капитал/пасиви е 0.32 /при препоръчителни стойности по-големи или равни на 1/ и е идентично положението и при реципрочния коефициент на задлъжнялост, който е 3.16 /при препоръчителни стойности по-малки или равни на 1/. Въз основа на това е заключил, че към 31.12.2014г. дружеството е зависимо от кредитори и не е финансово автономно. Въззивният съд е изложил съображения, че не е налице положителна промяна в икономическото състояние на търговеца пред 2015г., а напротив– в края на годината дружеството вече не притежава никакви активи и е преустановило извършването на дейност. Въз основа на изложеното е достигнал до крайния извод, че по данни от ГФО на дружеството състоянието на неплатежоспособност е трайно настъпило към 31.12.2014г., която дата следва да бъде определена от съда като начална дата на неплатежоспособността.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора правни въпроси по начина, по който са формулирани, са предпоставени от твърденията му, че при определяне на началната дата на неплатежоспособност въззивният съд не е извършил анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника и не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и установени обстоятелства, основал е изводите си само на изслушаната по делото експертиза, без да изследва последващото финансово състояние на предприятието, и не е изложил мотиви защо възприема определената начална дата. Тези твърдения не съответстват на мотивите на въззивния съд, който е формирал крайния си извод за началната дата на неплатежоспособност на длъжника след преценка на всички събрани по делото доказателства и съобразяване на цялостното икономическо състояние на предприятието- длъжник посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост. От друга страна, касаторът не е представил доказателства за противоречиво разрешаване на поставените въпроси, поради което не е доказано соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпроса, свързан с определяне на началната дата на неплатежоспособност, е формирана постоянна практика на ВКС – решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 44 от 04.07.2012г. по т.д. № 983/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 25 от 21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 80 от 08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. В тези решения е прието, че началната дата на неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите му на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява началният момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните /текущи/ активи, като спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитори, сами по себе си, без да са изследвани причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. При наличие на постоянна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и от която въззивният съд не се е отклонил, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 20.04.2017г. по в.т.д. № 9/2017г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: