О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
София, 22.10.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 358 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. А. Г. и Ц. Г. Г. чрез адвокат А. М. срещу решение № 124/18.12.2009 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 602/2009 г. в частта, с която е потвърдено решение на Великотърновски окръжен съд /ВТОС/, уважаващо иск срещу касаторите по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочат общо разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – синдикът на „Каспромат-ЕК” ЕООД /н/ – Д. Б. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. Останалите ответници не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ВТОС е предявен иск от синдика на „Каспромат-ЕК” ЕООД /н/ по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ за обявяване недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на продажба на недвижим имот на 03.07.2002 г. от „Каспромат-ЕК” ЕООД на настоящите касатори Й. и Ц. Гънчарови, поради сключването на договора след определената начална дата на неплатежоспособността в решението по чл.630 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на дружеството и на значително по-ниска цена от действителната за имота. Този иск, предмет и на настоящата касационна жалба, е уважен от ВТОС, чието решение в тази му част е потвърдено от ВТАС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторите формулират като процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпросът за субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.630 ТЗ. Твърдят, че решението на ВТАС по този въпрос е в разрез с практиката на ВКС, без конкретно да сочат такава и е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото. Доводите са им свързани с неучастието им като страни в производството по постановеното решение по чл.630 ТЗ срещу „Каспромат-ЕК” ЕООД /н/, липсата на възможност да обжалват същото по чл.613а ал.2 ТЗ и установителното действие на решението по чл.630 ТЗ, което засяга техни конкретни имуществени права и интереси.
Така поставеният въпрос не е изрично обсъждан от ВТАС, налице е приложение на нормата на чл.630 ал.3 ТЗ, съобразно която неплатежоспособността и определената начална дата в решението по чл.630 ТЗ действат по отношение на всички. Разпоредбата на чл.630 ал.3 ТЗ е ясна и категорична и не се нуждае от тълкуване, нито има известна на съда противоречива практика в нейното приложение. Не е налице и колизия между разпоредбите на чл.630 ал.3 ТЗ и чл.613а ал.2 ТЗ, доколкото двете разпоредби имат различен предмет – първата – субективните предели на пресъдено нещо на решението по чл.630 ал.3 ТЗ, а втората – легитимация за обжалване на решението по чл.630 ТЗ Доводите на касаторите изразяват несъгласие със закона в настоящия му вид и евентуално са относими към искане за законодателна промяна на ТЗ, каквито правомощия съдът в настоящото производство няма и които не обуславят нито формулиран въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Съдът не присъжда разноски на синдика на „Каспромат-ЕК” ЕООД /н/ поради липса на доказателства да са сторени такива пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124/ 18.12.2009 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 602/2009 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.