7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 696
гр. София, 22.10. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1788 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 322/22.01.2018 г. на [фирма] – [населено място], представлявано от адв. Х. М., против въззивно решение № 359/07.12.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 555/2017 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 560/15.06.2017 г. на Пернишкия районен съд, дружеството-касатор е осъдено да заплати на ищеца А. Ц. Г., на основание чл.200, ал.1 КТ, общо сумата 8 000 лв. – обезщетение за претърпени болки и страдания от професионално заболяване /„вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий”/, установено с експертно решение № 1477 от 09.12.2016 г. на ТЕЛК при УМБАЛ [фирма]–С., със срок на инвалидизацията до 01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
В частта, с която искът по чл.200, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата 8 000 лв. до предявения размер от 10 000 лева, решението е влязло в сила.
[фирма] е подало касационна жалба вх. № 1175/ 02.03.2018 г. и срещу решение № 9/11.01.2018 г. постановено по същото въззивно дело, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка, поради пропуск на съда да постанови диспозитив по формираната в мотивите на съдебния си акт воля – че потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на работника обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 5 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 27.02.2017 г.
В изложението си към касационна жалба вх. № 322/22.01.2018 г. касаторът сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3, чл.280, ал.2 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпроси, които обобщени от състава на ВКС се свеждат до следните: 1/ относно приложението на критерия за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно чл.52 ЗЗД; 2/ за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички твърдения, доводи и възражения на страните; 3/ за да се ангажира отговорността на работодателя за заплащане на работника или служителя на обезщетение за вреди от професионална болест, следва ли експертното решение на ТЕЛК да е влязло в сила, как се установява влизането му в сила и коя страна носи доказателствената тежест да установи в процеса фактът на влизане в сила на решението. Приложени са ППВС №4/1968 г., решение № 79/27.02.2012 г. по гр.д.№ 673/2011 г., IV г. о.; решение № 85/29.04.2014 г. по гр. д. № 7182/ 2013г., III г. о.; решение № 697/10.12.2010 г. по гр. д. № 1978/2009 г., III г.о.; решение № 202/20.04.2011 г. по гр. д. № 1635/2010 г., IV г. о.; определение № 142/01.02.2011 г. по гр. д. № 1147/2010 г., IV г. о.; решение № 283/14.11.2014г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о.; решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/ 2014 г., IV г. о. на ВКС, решение от 06.12.2007г. по гр. д. № 238/2007 г. на САС, решение от 08.01.2008 г. по гр.д.№133/2007 г. на САС, решение от 07.01.2008 г. по гр.д.№702/2007 г. на САС.
В изложението си към касационна жалба вх. №1175/02.03.2018 г. дружеството – касатор препраща към доводите и съображенията, наведени в изложението към касационна жалба вх. № 322/22.01.2018 г.
Ответникът по жалбите – А. Ц. Г., представляван от адв.Б. В., в срока по чл.287 ГПК е подал писмен отговор, в който изразява становище за липса на предпоставки за селектиране на касационните жалби и за неоснователност на същите. Моли за присъждане на съдебните разноски, направени пред касационната инстанция.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът А. Ц. Г. заемал при ответника длъжността „кранист“ за периода от 29.06.2001 г. до 01.06.2016г. Преди това е заемал длъжността „машинист на кран” от 17.01.2000 г. до 15.06.2001 г. в [фирма] и длъжността „машинист на мостов кран” и „шахтовчик” в [фирма] – П., чийто правоприемник е ответното дружество. С експертно решение № 1477/09.12.2016 г. на ТЕЛК-Общи заболявания е констатирано наличието на професионална болест – „вибрационна болест от общо вибровъздействие, втори стадий“, причинила на ищеца 40% трайно намалена работоспособност. При тези данни съдът е счел, че професионалният характер на заболяването на Г. е установен по надлежния ред, тъй като съгласно Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС №79/29.03.2001 г. /в ред.в сила от 22.07.2008 г./ влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Доводите на ответника, че решението на ТЕЛК не е влязло в сила е преценено за неоснователно, както предвид събраните в обратната насока доказателства, така и с оглед липсата на данни работодателят да е обжалвал административния акт. Посочено е, че по иска за заплащане на обезщетение за вреди от професионално заболяване по чл. 200 КТ, в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на експертната комисия, върху което обаче не е нужно да е отбелязано от органа-издател дали и кога решението е влязло в сила.
По отношение на размера на обезщетението, съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което прогнозата за болестните промени в костно-ставната система на ищеца е негативна – състоянието на лицето ще се влошава занапред, излекуване не може да се очаква, а е възможно само известно стабилизиране при преустановяване действието на рисковите фактори на работната среда. За да определи, че сумата от 8 000 лв. е справедливият размер обезщетение за увреденото здравословно състояние на ищеца и търпените във връзка с това болки и неудобства, съдът е взел предвид – вида, степента и тежестта на заболяването, характера на болестните прояви и интензитета им, неблагоприятната прогноза за развитие на болестта, конкретните неудобства и затруднения в бита, наложилите се ограничения в ежедневието на лицето, в т.ч. и във социалния му живот и контакти. Посочено е, че заболяването е във втори стадий, част от настъпилите болестни промени са трайни и засягат повече системи на организма /костна, ставна, нервна, мускулна/; съобразен е интензитетът на търпените болки в гръбначния стълб, сковаността и ограничения обем на движенията при ищеца; затрудненото му раздвижване, периодичното обостряне на симптомите при ниски температури и влага; болките в шийно-раменната област и по целия гръбначен стълб, променената чувствителност на ръцете и краката, намалената сила на захват на ръцете; отражението на търпените болки, страдания и неудобства върху психиката и емоционалното състояние на ищеца и др. В заключение е направен извод, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване е основателен и доказан за сумата от 8 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че при тези решаващи изводи на въззивната инстанция, не са налице сочените от касатора предпоставки за селектиране на жалбата.
Въпросът следва ли при определяне размера на обезщетението да се прилага принципът за справедливо възмездяване на вредите е разрешен в съответствие с константната съдебна практика на ВС и ВКС. Въззивният съд е изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение, каквито са характерът на увреждането, в т. ч. процентът трайна неработоспособност в резултат на професионалното заболяване, неблагоприятната прогноза за хода на заболяването, търпените ежедневни неудобства и ограничения в социалния живот и др. факти, относими към законовото изискване за справедливо репариране на вредите. Преценката е направена с оглед на последиците от това конкретно професионално заболяване, при изричното разграничаване на търпените вреди от установената нетрудоспособност в резултат на други заболявания на ищеца. Поради това, не е налице твърдяното от касатора противоречие със съдебната практика при определяне размера на обезщетението. В приложените към касационната жалба съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени при съобразяване на различни конкретни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест и характер страдания и настъпили за пострадалите негативни последици. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от увреждането. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към правно-релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Въззивният съд не се е отклонил от тези принципни разрешения, а аргументацията на касатора по поставения въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, отразява несъгласието му с оценката и анализа на доказателствата на решаващия съд, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди в мотивите на решението си всички твърдения, доводи и възражения на страните, също не обосновава сочените предпоставки за селекция на жалбата. В съответствие с установената съдебна практика, в т. ч. и със сочените от касатора – решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о. и решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г., IV г. о. на ВКС, респ. при съобразяване на уредбата на ограничения въззив по сега действащият ГПК / в сила от 01.03.2008 г./, след проверката за валидност и допустимост /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил собствени мотиви по всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Съдът е препратил към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, но е изложил собствени мотиви по доводите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения; по оплакванията за неправилно прилагане на материалния закон при определяне на размера на дължимото обезщетение, както и по доводите, касаещи процедурата по издаване на експертно решение на ТЕЛК и неговото влизане в сила.
Не се установяват предпоставките за допускане на касационния контрол и по третия /обобщен/ въпрос в изложението – следва ли експертното решение на ТЕЛК да е влязло в сила, как се доказва влизането му в сила и чия е доказателствената тежест да установи този факт. Съдът е съобразил установената практика, съгласно която по иск с правно основание по чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за вреди от професионално заболяване, в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, но не е необходимо върху експертното решение да има отразяване от издалия го орган, че решението е влязло в сила и на коя дата. Елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя за вреди от професионално заболяване е наличието на влязло в сила експертно решение, с което заболяването да бъде признато за професионално. Посочената в това решение дата на инвалидизиране е от значение за определяне на евентуалното обезщетение за забава, доколкото увреждането настъпва със заболяването, а установяването на професионалния му характер е само условие за ангажиране на отговорността на работодателя и установява с обвързваща сила причинно-следствената връзка между заболяването и условията на труд. Доказването, че административният акт е влязъл в сила може да бъде направено чрез представяне на препис от решението, върху който е извършено отбелязване, че е влязло в сила и кога, от компетентния за това орган. Освен това работникът или служителят може да иска издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства в тази насока. Законът не е изброил изрично начините за доказване на влизането в сила на експертното решение, нито е определил изчерпателно доказателствата, с които това може да бъде установено. Поради това влизането в сила на експертното решение може да бъде доказвано с всички доказателствени средства. Ако работодателят оспорва, че въпреки ангажираните доказателства, експертното решение не е влязло в сила, трябва да установи, че е обжалвал решението и то е било отменено или изменено / в т.см. – решение № 213/12.07.2011 г. по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о.; решение № 2/ 25.02.2015 г. на по гр. д. № 3402/2014 г., III г. о., решение № 185/27.05.2010 г. по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о. на ВКС/. Обжалваното въззивно решение е съобразено с цитираната практика, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното му обжалване по тези въпроси.
Релевираните от касатора основания по чл.280, ал.2, предл.2-ро и предл.3-то ГПК за допускане на касационното обжалване поради недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение също не се установяват. Цитираната разпоредба /с която са въведени нови основания за селекция на касационните жалби – ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.86/27.10.2017 г./ предвижда, че касационният контрол следва да се допусне при вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното съдебно решение. При служебната проверка ВКС не констатира пороци, обуславящи вероятна недопустимост на въззивното решение. Основанието за селекция „очевидна неправилност” има предвид порок на решението, който в предварителната фаза по чл.288 ГПК може да бъде констатиран от ВКС, без да се налага да се прави анализ, преценка или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, или необоснованост. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост, които имат за последица постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая, нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в изложението към касационната жалба пороци на въззивното решение не може да се обоснове наличието на основанието за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.
Липсват основания за допускане на касационния контрол по подадената касационна жалба вх. №1175/02.03.2018 г. срещу решение № 9/11.01.2018 г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка във въззивното решение, поради пропуск на съда да постанови диспозитив по формираната в мотивите на съдебния си акт воля – че потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на работника обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 5 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 27.02.2017 г. В изложението си към тази втора касационна жалба, касаторът е мотивирал искането си за селекция с препращане към основанията и въпросите посочени в изложението към касационна жалба вх. № 322/22.01.2018 г. Поради това, изложеното по-горе в мотивите на настоящото определение се отнася и за липсата на предпоставки за допускане на касационния контрол на решение № 9/11.01.2018 г. постановено по същото въззивно дело.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл.288 ГПК съдебни разноски, които възлизат на сумата 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 13.03.2018 г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 359/07.12.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 555/2017 г. на Пернишкия окръжен съд в обжалваната му част и на постановеното по същото дело решение № 9/11.01.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивно решение № 359/07.12.2017 г. по възз.гр.д. № 555/2017 г. на ОС – Перник.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], с ЕИК –[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на А. Ц. Г., със съд.адрес – [населено място], [улица], търг.дом, ет.2, кантора 223, направените по делото разноски за тази инстанция в размер на сумата 900 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.