3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
С., 24,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1089/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 01.07.2011 г. по гр.д. №2521/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че както първостепенния така и въззивния съд са приели, че предявения от него иск е недоказан, като това „разбиране” страната счита за неправилно.Развита е и защитната й теза в контекста на това оплакване. Посочено е, че било налице противоречие с практиката на ВКС относно характера на обсъждането на събраните доказателства, като „ в тази насока обосновано е развит довод” в изброените от страната решения на ВКС. Посочено е още, че доколкото ответното дружество е предложило на касатора подмяна на автомобила, то „ били налице обстоятелствата обсъдени в решение №30/10г. на ВКС,І т.о.” Направен е извод, че поради това възприетото от съдилищата, независимо от дадените свидетелски показания, макар и без наличие на техническа експертиза правело съдебните актове неправилни и необосновани. Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е цитирал и приложил решение № 55/10г.,на ВКС, І т.о. и решение №30/10г. на ВКС, ТК / постановени по реда на чл.290 ГПК/. Това позоваване, обаче е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. С цитираната задължителна практика са разрешени въпросите – за провеждане на иска по чл.195, ал.1 ЗЗД необходимо ли е купувачът първо да отстрани недостатъците на продадената вещ, а след това да претендира разходите за това и за последиците от разваляне на договор за покупко – продажба за ползването на продадената вещ от времето на предаването до развалянето на договора, които нямат никаква относимост към разглеждания случай. Освен това, доколкото решаващият състав не е приел нещо различно във връзка с така решените въпроси, то и соченото общо противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване. Такова не обосновава и сочената казуална практика на ВС в същия смисъл / посочено решение №642/94г. във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения/, тъй като задължителната практика, обобщава именно казуалната и след като задължителната е без правно значение, то и практиката на тричленните състави на ВС по същите въпроси не може да установи предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Още повече че и това решение разглежда съвсем различни правни въпроси от тези третирани в обжалвания съдебен акт.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.Ответникът по касация е поскал разноски, но не е установил да е направил такива в касационното производство, нито е представил списък по чл.80 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.07.2011 г. по гр.д. №2521/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: