2
гр. д. № 473/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 696
София, 03.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 473/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община], обл. П. е подала касационна жалба срещу решение от 04.04.2012 г. по гр. д. № 880/2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 435/2010 г. на Никополски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че РПК „О.”, [населено място] е собственик на недвижими имоти: „Пивница и хранителен магазин” и „Сладкарница и кафе-аперитив”, намиращи се на първия етаж от административна сграда, построена в УПИ VІІ, кв. 62 по плана на [населено място]. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Относно основанията за допускане касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал. 1 ГПК обоснован с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за преценка на доказателствата в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се и произнасяне на съда по материалноправния въпрос, ако не е установено недвижимият имот да е построен със средства на кооперация следва, ли да се приложи нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС отм.. По този въпрос се поддържа основанието по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация ПК „О.”, [населено място] намира жалбата за неоснователна. По доводите за допускане касационна проверка намира, че не са налице релевираните основания.
Касационната жалба процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана за това страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените основания за допускане касационно обжалване.
За да уважи установителния иск за собственост, предявен от ПК „О.”, [населено място], съдът е приел за установено, че сграда в УПИ VІІ, кв. 62 по плана на [населено място] е строена на няколко етапа. От представения архитектурен проект за строеж на пристройка за сладкарница към съществуваща сграда и надстрояването й с „манифактурен магазин”, се установява че е одобрен по искане на ОНС – Г., [населено място]. През 1981 г. РПК О. е превела на кметство [населено място] 15 000 лв. по договор за съвместно строителство. Други данни в представеното платежно нареждане не се съдържат. С икономическа експертиза е установено, че по данни от най-ранната запазена инвентарна книга от 1981 г. е заприходен като недвижим имот „Комбиниран магазин с общ. хранене” В инвентарта книга от 1983 г. е заприходен същия този имот, като е уточнена годината 1965, от което може да се направи извод, че това е годината на въвеждане в експлоатация на обекта. В съхранен списък на обектите, подлежащи на основен ремонт, вещото лице е установило, че като такъв е вписан и обект сладкарница с. Д. В.. След 1987 г. инвентарните книги са се водили на компютър чрез счетоводен софтуер и от тогава до съставянето на актуално извлечение от 14.04.2011 г., за нуждите на експертизата, вещото лице е установило, че се водят записани в счетоводните регистри за притежаваните сгради обектите: комбинирана търговска сграда с инв. № 1672 и сладкарница инв. № 1674, които експертизата приема, че съответстват на имотите, предмет на иска, „Пивница и хранителен магазин” и „Сладкарница. Тези имоти са декларирани през 2010 г. от кооперацията в изпълнение задължението за деклариране на притежаваните недвижими имоти по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Експертизата е установила и това, че спорните имоти са се водили по сметка 100 – Основни средства за периода до 1990 г., а от 1991 г. като дълготраен материален актив до настоящия момент. Според прилагания в кооперацията сметкоплан, считано от 1991 г. са се водили в сметка 203 – Сгради и имоти. Експертизата е приета като неоспорена от страните.
Тези констатации съответстват и на отразеното в А. № 3637 от 17.05.1967 г. за актуване на административна сградата, построена в парцел V-62 по плана на селото, в който в раздел „оценка на имота и имената на собствениците” е отразено „ ДЗС, ОНС и Селкооп”.
Установено е и това, че през 1999 г. Общински съвет при [населено място] е взел решение да се предостави безвъзмездно в собственост на ищеца прилежащите терени на различни обекти, намиращи се на територията на общината, между които и двата, предмет на иска.
Касаторът не е ангажирал доказателства за да опровергае фактите, установени от ищеца, както и да установи твърдението си, заявено в отговора на исковата молба, че обектите са построени само с държавни средства и такива, набрани чрез самооблагане на населението.
Изводът за основателност на иска съдът е изградил след съвкупна преценка и анализ на установените факти. Факта на плащане на сумата от 15 000 лв., е преценил съпоставяйки го с останалите, установяващи кога е построена сладкарницата. Позовал се е и на общоизвестни обстоятелства, че в периода през 60-70-те години в малките населени места са изграждани обекти за задоволяване на обществени потребности съвместно от държавата и кооперациите с техни средства. Непрецизното съставяне на документите относно това кой с какви средства и за кой обект е участвал в строителството им е било преодоляно със заприходяване на обектите на този правен субект, който е участвал в изграждането им и е установил владение и ги е използвал за развиване на дейност, съобразно предназначението им.
При проверката на решението не се установи разрешеният от съда процесуален въпрос за преценка на доказателствата да е направен в противоречие с задължителната практика установена с т. 19 на ТР № 1 по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВС, поради което този въпрос не обосновава общата предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на решението по разрешения материалноправен въпрос за прилагане нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОС отм. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. По прилагането й е формирана многобройна и последователна практика.
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК. В представеното изложение не се съдържа мотивиране на това посочено основание. Наред с това фактите, послужили като основание за прилагане на нормата, не съдържат особености, които да са от значение за точното й прилагане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.04.2012 г. по гр. д. № 880/2011 г. на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: