7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
София, 31.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..…. и с участието на прокурора ………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 3436 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4298/26.VІ.2013 г. на В. Б. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против онази част от въззивното решение № 217 на Добричкия ОС, ГК, от 20.V.2013 г., постановено по гр. дело № 986/2012 г., с която той е бил осъден да заплати на ЕТ С. Д. О.-Б. от [населено място], действаща с фирмата „С.-С. Б.”, сума в размер на 6 100 лв. /шест хиляди и сто лева/, представляваща неизплатена част от дължимо на последната възнаграждение по сключен помежду им на 22.ХІ.2006 г. договор за изработка /изграждане на дървена сглобяема къща/, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /23.ХІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане, както и в частта от същото решение, с която настоящия касатор е бил осъден за заплати на [фирма] разноски в размер на сумата 5 017.65 лв.
Оплакванията на касатора И. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Добричкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за отхвърляне на предявения от [фирма] осъдителен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД – като неоснователен.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът В. Б. И. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Добричкият ОС се е произнесъл по три материалноправни и два процесуалноправни въпроса, една част от които решавани противоречиво от съдилищата, а другата с естеството на такива, имащи значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, както следва:
І. Материалноправни въпроси:
1./ Дължи ли се заплащане на възнаграждение по договор за изработка при едностранна промяна от страна на изпълнителя на одобрения архитектурен проект без възложителят да е приел промяната и тя да е била извършена по надлежния законоустановен ред за това?
2./ Как следва да се разбира договореното възнаграждение, когато в предмета на процесния договор за изработка на сглобяема дървена къща не е било изрично посочено дали се касае за „застроена” или за „разгърната застроена площ”, а архитектурният проект, съставляващ неразделна част от сделката, бил изготвен на база „разгърната застроена площ”?
3./ Допустимо ли е изпълнителят да претендира заплащане на възнаграждение в по-висок размер от уговореното „без основание” и „без писмено съгласие” от страна на възложителя за такова изменение?
ІІ. Процесуалноправни въпроси:
1./ Дали при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна по делото, въззивният съд следва да намали същото до минималния размер на възнагражденията, посочени в Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. или той е обвързан с § 2 от ДР на същата наредба?
2./ Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, което страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано това изплащане – с представянето на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.) или е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е отбелязано, че възнаграждението е платено.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация С. Д. О.-Б. от [населено място], действаща като ЕТ с фирмата „С.-С. Б.”, писмено е възразила своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство в размер на сумата от 1 650 лв., изплатена като адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Добричкия ОС, касационната жалба на В. Б. И. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на осъдителния иск на ЕТ С. Б. с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, воден срещу настоящия касатор, са били в смисъл, че в случая е ирелевантно дали ответникът прави отбив от цената поради дефекти на подпокривната конструкция и на покрива, щом като дължимата от него сума близо три пъти надвишавала претенцията на ищцата-ЕТ за неизплатен остатък от дължимото й възнаграждение в размер на сумата 6 100 лв., а също и че „ако не се възприеме идеята за дължимост на плащането съобразно извършената работа, би се нарушил основен принцип да не се допуска обогатяване на някоя от страните по облигационното правоотношение”. Следователно единствено въпрос № 3 от формулираните в изложението на касатора материалноправни въпроси съответства на изискването да е бил включен в предмета на спора по делото и да е обусловил изводите на въззивния съд. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 3 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на каса ционния контрол, същият въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Решенията на арбитражните съдилища не попадат в тази категория съдебни актове, а за останалите приложени от касатора към изложението му решения на Варненския апелативен съд (по т. д. № 25/08 г., както и по т. д. № 29/2013 г.), на Бургаския ОС (по т. д. № 519/2001 г.), на САС (по гр.д. № 1763/2002 г.), на Габровския ОС (по гр.д. № 282/2012 г.), на Сливенския ОС (по гр. д. № 437/2012 г.), на Кюстендилския ОС (по гр. д. № 227/2011 г.), на Пазарджишкия ОС (по гр. д. № 753/2012 г.), както и на Бургаския апелативен съд (по т. д. № 24/2012 г.), липсват данни те да са влезли в сила. Останалите два материалноправни въпроса: за дължимостта на възнаграждение по договор за изработка при отклонение на изпълнителя от изготвения архитектурен проект, както и за разграничаване на понятията „застроена площ” и „разгъната застроена площ”, не са били такива, които надлежно да са били включени в предмета на спора по делото и след като не са обусловили изводите на въззивния съд в атакуваната осъдителна част на решението му не обосновават приложимост на касационния контрол в нито една от трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Напротив, те са буквално повторение на оплакването на касатора за постановяване на въззивното решение в атакуваната част в нарушение на материалния закон, но касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК не може да бъде отъждествявано с основание за допустимост на касационното обжалване.
Относно релевираните в изложението на касатора процесуалноправните въпроси, отнасящи се до отговорността на страните за разноски:
Във връзка с изложеното по-горе и тъй като в тази негова част въззивното решение има характер на определение, въпросите досежно присъдените в тежест на касатора разноски не могат самостоятелно да обосноват приложимост на касационния контрол. В тази й част касационната жалба има характера на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в относно разноските, компетентен да се произнесе по която е същият състав на Добричкия ОС. Освен това по същите два правни въпроса понастоящем е налице съдебна практика, обективирана в задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 и т. 3 на ТР № 6/2012 г. от 6.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от страна на ответницата по касация искане за това, ще следва касаторът В. Б. И. да бъде осъден – на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплати сума в размер на 1 650 лв., като платен /”изцяло и в брой”/ хонорар за един адвокат във връзка с изготвяне на отговора по касационната му жалба, съгласно Раздел ІІІ, т. 3./1/ от приложения договор за правна помощ и консултантско съдействие от 15.VІІІ.2013 г. и придружаващия го списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 217 на Добричкия окръжен съд, ГК, от 20.V.2013 г., постановено по гр. дело № 986/2012 г. В ЧАСТТА, с която В. Б. И. от [населено място] е бил осъден, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, да заплати на [фирма] от същия град сума в размер на 6 100 лв. (шест хиляди и сто лева), представляваща неплатена част от дължимо възнаграждение по сключен помежду им на 22.ХІ.2006 г. договор за изработка, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /23.ХІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане, КАКТО И сума в размер на 5 017.65 лв., представляваща общата равностойност на сторените от ЕТ разноски в двете съдебни инстанции.
О С Ъ Ж Д А В. Б. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на С. Д. О.-Б., едноличен търговец от [населено място], [улица], вх. „А”, ап. № 26, действаща с фирмата „С.-С. Б.” /ЕИК[ЕИК]/, СУМА в размер на 1 650 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева), представляваща платен хонорар за един неин адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2