4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 696
С., 04.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1388/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община [населено място] против въззивно решение № 1617 от 05.11.2012г. по гр. дело № 3054/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 323 от 24.08.2012 г. по гр. дело № 666/2012 г. на Карловски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Л. И. Г. извършено със заповед № К-720 от 17.04.2012 г. на кмета на [община], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист отчетник” в дейност „Чистота” към функция „Жилищно строителство, Б. и опазване на околната среда” и [община] е осъдена да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1636,49 лв. за периода 19.04.2012г.-15.08.2012г., със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени въпросите за „възприетото от въззивния съд фиктивно съкращаване на щата и за извършения подбор по реда на чл. 329 КТ” – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Л. И. Г. в писмен отговор поддържа липса на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС. Изложени са й съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение за неоснователост на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят оспорва извода на съда за недоказаност на уволнителното основание „съкращаване на щата” и извода за незаконосъобразност на извършения подбор.
И по двата правни въпроса относно фактическия състав на уволнителното основание „съкращаване в щата” и по приложението на чл. 329 КТ приетото с обжалваното решение е в съответствие със установената съдебна практика на Върховния касационен съд.
Според установената съдебна практика, фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовия договор поради „съкращаване на щата” включва установяване на реално, действително премахване на съответната трудова функция (длъжност, щатна бройка); фактическото премахване на длъжността да е извършено от компетентния орган по надлежния ред и съкращаването на щата да е извършено преди уволнението – датата на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършена промяната на щата.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с изложеното, както и с представено от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 803/2010 г. ВКС, четвърто г. о. Извода на съда за недоказаност на реално намаляване на щата за заеманата от ищцата длъжност е направен след обсъждане на доказателствата представени от работодателя – прието е, че от решение № 98 от 17.02.2012 г. взето с протокол № 7 на Общински съвет при [община] – т. 8, въз основа на което е извършено й ново щатно разписание, не може да се установи, че следва да се извърши структурна промяна на общинската администрация, която да доведе до съкращаване на щатове в отдела, в който е работила ищцата, тъй като е посочена само числеността на персонала в отдел „Чистота” и средствата за заплати, а при сравнение на новото щатно разписание с предходното се установява, че бройките в отдел „Чистота” за длъжността „главен специалист” от три са намалени на две, а тези за длъжността „старши специалист”, каква е заемала ищцата, са увеличени от три на четири бройки, т. е. реално бройките са запазени, като тези за заеманата от ищцата длъжност дори увеличени. Представеното от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 803/2010 г. на ВКС разглежда хипотеза за наличие на „съкращаване на щата”, каквато въобще не е поддържана от работодателя по делото. С посоченото съдебно решение постановено по реда на чл. 290 КТ се приема, че „съкращаване на щата” има, както при намаляване бройките на работниците (служители), така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание – трудовите функции са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности са обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност се създава друга с частично променени функции и задължения. В настоящия случай жалбоподателят не е поддържал нито една от посочените хипотези, не е представил длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност, нито е представил длъжностни характеристики за длъжности близки или сходни на заеманата от ищцата за сравнение.
Предвид изложеното по този правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Приетото с обжалваното решение, че работодателят не е установил да е извършил законен подбор, според изискванията на чл. 329 КТ е в съответствие с Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК, според което, когато подборът е задължителен работодателят преценява, какъв да бъде обхвата на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават или в по-широк кръг, чрез включването й на лица заемащи близки или сходни длъжности. Когато страната е оспорила законността на подбора, съдът упражнява съдебен контрол върху обстоятелствата – извършен ли е подбор, включени ли са всички необходими участници в подбора, приложени ли са законовите критерии и има ли обективно съответствие на оценката по отделните показатели на действително проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед възложената работа, т. е. в съдебния контрол се включва и преценката на работодателя по показателя оценка на работата и ниво на изпълнение на възложената работа. Доказването на тези обстоятелства са в тежест на работодателя, който може да използва както писмени така и гласни доказателствени средства.
Прието е с обжалваното решение, че работодателят, след като е разширил кръга на служителите, между които да се извърши подбора не е доказал, че включените в подбора лица заемат близки или сходни по характер длъжности с длъжността заемана от ищцата; в протокола за подбор липсват мотиви, защо комисията е приела, че ищцата има по-ниски оценки по показателя ниво на изпълнение на възложените задачи. Това не е било доказано и чрез събиране на гласни доказателства, което съвкупно е дало основание за извода на съда за незаконосъобразност на извършения подбор, т. е. приетото с обжалваното решение по въпроса за приложението на чл. 329 КТ не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване и по този правен въпрос.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатски хонорар.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1617 от 05.11.2012г. по гр. дело № 3054/2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на Л. И. Г. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ