О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр. София, 30.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 483 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 22.12.2009 год. по гр. д. № 471/2009 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решението от 26.06.2009 год. по гр. д. № 207/2009 год. на първоинстанционния Смолянски районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. З. Б. против Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна асоциация на частни стопани “П” и Е. А. Б. за признаване за установено по отношение на тях, че той е собственик на описаните в решението по ушни марки, възраст, порода и цвят на косъма крави, върху които е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 37/2000 год. на СИС при СРС.
Въззивното решение е обжалвано в срок от ищецът М, чрез пълномощника му адв. Д. М. , с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен. Претендира заплащане на направените разноски по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като е представено и определение от 11.05.2000 год. по ч. гр. д. № 466/2000 год. на Великотърновския окръжен съд. Според касатора, в него въпросът за описа на спорните крави без съдебния изпълнител да се е убедил, че същите са собственост на длъжника по изпълнението, е решен противоречиво и е станало основание да се отмени определение за допускане на обезпечение. В обжалваното съдебно решение е прието обратното, че описът на животните е законосъобразен, без да е изяснен въпроса за собствеността им.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касатора, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения установителен иск за собственост на описаните животни, възивният съд приел, че ищецът не е установил да е техен собственик към момента на извършения опис с изискващите се по специалната Наредба № 61 и издадени по съответния, предвиден в нея ред ветеринарномедицински паспорти на животните. Представените писмени доказателства са с дата, следваща описа на съдебния изпълнител, поради което и съдът не ги е кредитирал, както и представените писмени договора за покупко-продажба. Обстоятелството, че ответницата Б не е била регистрирана като титуляр на животновъден обект и собственик на животни, съдът приел, че не обосновава извод за принадлежност на правото на собственост върху описаните крави в лицето на ищеца.
Следователно, релевантният за изхода на спора въпрос е установяване принадлежността на правото на собственост въз основа на писмени доказателства, при направения извод за предявен положителен установителен иск за собственост. Въпросът, формулиран от касатора в изложението му относно извършването на самия опис от съдебния изпълнител, който при извършването му следва да се убеди чия собственост са животните, съгласно чл. 465 ГПК, не е бил обсъждан в обжалваното решение. Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В рамките на правомощията си по чл. 288 ГПК, настоящият състав счита, че соченият в изложението въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, поради което и е неотносима и представената съдебна практика относно отмяна на определение за допускане на обезпечение, поради липса на доказателства чия собственост са вещите, предмет на същото.
В изложението липсват развити съображения относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и съдът не дължи произнасяне, независимо от цитирането му.
В заключение следва извода, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 294 от 22.12.2009 год. по гр. д. № 471/2009 год. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от М. З. Б., чрез пълномощника му адвокат Д. М. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: