О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 621 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. П. П. против решение № 148/20.01.2009г.., постановено по гр.д. № 2467/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 84/27.06.2008г. по гр.д. № 701/2008г. на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора по чл. 108 от ЗС против Г. И. В. и С. Н. В. да отстъпят собствеността и предадат владението върху две сутерени помещения, едното попадащо в старата част от сутерена, а другото в пристройката на сградата, построена в УПИ ХХVІІ2193 от кв. 85, находяща се в гр. С., ул. “. № 6 и е отхвърлено искането по чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/ за отмяна на н.а. № 94,т.1 от 06.03.2007г. на нотариус И. И.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ответника ползва двете спорни сутеренни помещения, свързани по между им на правно основание като собственик, тъй като ги е придобил по давност, започнала да тече от 1988-1989г. Обосновал е този извод с това, че през 1988г. ищецът е подписал декларация, с която признава, че е получил сумата 7 000 лв. за тези две помещения и с установеното от свидетелите, доведени от ответника, че от построяването на пристройката те са ползвани само от ответника. Не е налице пречка за придобиване по давност на сутеренните помещения, тъй като те са част към жилището на втория етаж, което той е придобил след реализиране на учреденото му от ищеца право на надстрояване за втори жилищен етаж през 1986г. При това учредяване, ищеца си е запазил правото на собственост на сутерена, който е бил изграден към този момент, но двете процесни помещения, които са свързани по между си попадат в едната си част в пристройката, а малка част в старата част на сутерена. Предвид това, че са свързани и са неразделна част към жилището на втория етаж, съдът е приел, че ответника ги е владял и ги е придобил по давност като част към жилището си на втория етаж.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост на извода, че двете спорни помещения са придадени именно към жилището на втория етаж. Според касатора, двете спорни помещения са станали съсобствени, тъй като са построени без да е учредено право на строеж за тях в съсобственото дворно место.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен процесуално правен въпрос е по приложението на чл. 188 от ГПК, като се навежда твърдение, че не са обсъдени всички доказателства и конкретно н.а. от 1986г. за учредяване право на строеж на втори етаж, при което е запазено правото на собственост върху изградената съществуваща част от сутерена, в която сега попада едното от процесните помещения. Навежда се и довод, че в нарушение на ТР № 1/2000г. въззивния съд не е назначил СТЕ за установяване идентичността между двете процесни помещения и описаните в констативен нот. акт от 06.03.2007г.
Касаторът обосновава допускането до касация с това, че тези правни въпроси са разрешени в противоречие с Р № 466//1996г. на 5 чл. с. Р № 755/17.06.2003г. по гр.д. № 613/2002г. и ТР № 1/2000г. на ОСГТК., което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответниците оспорват касационната жалба, като навеждат доводи за неоснователност. Основното съображение е, че ищецът не е единствен собственик на първия етаж и част от дворното место, защото и дъщеря му притежава ? ид.ч. от него, а не е ищец.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба и изложението към нея въпроси не са правни, а касаят фактите по делото и не определят изхода от спора. Те не кореспондират на мотивите на съда. Прието е, че ответникът е придобил двете процесни сутеренни помещения по давност, текла след 1988г., поради което нотариялния акт от 1986г. за учредяване право на строеж на втори жилищен етаж и запазване право на собственост на учредителите върху съществуващия сутерен не е противопоставим на този извод. Този нот. акт установява, че ответника притежава втория жилищен етаж, от което следва, че може да придобие по давност складови помещения в жилищната сграда. Този извод не противоречи на решение № 755/17.06.2003г., съгласно което прехвърлянето на принадлежащите към жилището складови помещения следва главната вещ. Той е съобразен със съдебната практика на ВКС, според която избено и таваноско помещение могат да се придобиват по давност от собственик на обект в същата сграда –Р № 1266/07.07.1996г. Чрез завладяване след изплащане на процесните две складови помещения през 1988г. от ответника е определено, че те се придават като складови помещения към втория етаж и изтеклата в полза на ответника придобивна давност изключва принципа на прирашението, предвиден в чл. 92 от ЗС, поради което ищеца не е станал техен съсобственик.
По идентифициране на спорните сутеренни помещения не е имало спор, поради което и на съда не са му били необходими специални знания за изясняване на този въпрос. Затова не е нарушено ТР № 1/2000г. на ОСГТК
Останалите решения касаят възможността да се предяви иск по чл. 108 от ЗС, когато ответника е във владение на имота и да се иска отмяна на издаден в полза на ответника нотариален акт на основание чл. 431, ал.2 от ГПК/отм/. Съдилищата по същество не са отнели тази възможност на ищеца, поради което постановените решения не са в противоречие с цитираната практика по този въпрос от касатора. Той може да предяви ревандикационен иск за цялата вещ против трето лице дори да е собственик на идеална част от нея, тъй като защитата на правото на собственост чрез предявяване на петиторен иск е управително действие, което може да бъде извършено от всеки съсобственик.
По изложените съображения, атакуваното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Затова решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 148/20.01.2009г.., постановено по гр.д. № 2467/2008г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. П. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: